Сюе Цяопин и нематериалното културно наследство „шуая“

Изкуството „шуая“ (игра със зъби) се заражда от края на династия Мин и началото на династия Цин. Това умение изисква от изпълнителя да постави четири или дори десет зъба от дива свиня в устата си, с които да прави различни движения и едновременно да пее. Най-малко два зъба трябва винаги да са в устата.

Сюе Цяопин, родена в град Нинхай провинция Джъдзян, е шесто поколение наследник на това „източно изкуство“, което е на ръба да бъде изгубено.

За да опази този уникален елемент от оперното изкуство „Нинхай Шуая“, окръжната оперна трупа решава да подбере осем млади актриси, които да го овладеят. За техен учител е избран Йе Цуанмин, наследник oт четвърто поколение, който никога преди това не е приемал момичета да учат шуая. Именно поради екстремното естество на изпълнението учителят среща трудности с намирането на наследник. След дълги размишления, ръководителите на трупата решават да нарушат остарялото схващане за „играта със зъби“ и се опитат да намерят момичета.

17-годишната Сюе Циаопин, заедно с други 7 момичета, се записват на курса по шуая. Въпреки че „игра със зъби“ звучи ужасно, за Сюе Цяопин това не е притеснително. Защото по това време тя е в театъра от три години и вече е чувала за изкуството много пъти.

Преди три години Сюе завършила прогимназия и била приета в оперната трупа на Нинхай и най -накрая изпълнила детската си мечта. След като се е присъединила към трупата, тя свикнала да се събужда в 5 часа сутринта, за да се упражнява и вложила много усилия да овладее сценичното изкуство. Установила обаче, че винаги оставала в сянка и нямало шанс да се превърне в известна актриса.

Докато един ден учителят казал, че нейната вродената дрезгавост на гласа е най -голямата ѝ пречка в пеенето. Това може да е незначително за обикновените хора, но е фатално за артистите, които разчитат на гласа си.

Именно заради това Сюе Цяопин решила да възприеме различен подход и да се прехвърли към друг тип изкуство.

Първата задача, пред която били изправени осемте млади момичета, е да се научат да скриват в устата си осем огромни зъба от дива свиня с дължина 6 см.

Когато Сюе Цяопин сложила първата двойка зъби в устата си, веднага почувствала гадене и не можела да контролира слюноотделянето. Насилила се да сложила втория чифт зъби в устата си, но венците и устните ѝ се протрили само след няколко движения, което довело до формирането на язви в устната кухина.

През следващите две седмици тя изобщо не можела да яде и разчита само на вливания, които да поддържат живота й. От 54 кг отслабнала до 48 кг.

В същото време момичетата, които се записали заедно с нея, не можели да изтърпят болката в устата. По две или три момичета бягали от уроците всяка седмица. След като устата на Сюе се възстановила, тя била единствената останала в курса. В най-хубавите години от младостта си, никое момиче не би искало да се занимава и да изтърпи подобно странно изкуство. Сюе Цяопин също искала да се откаже, но след като помислила дълго, стиснала зъби и избрала да продължи.

За да реализира детската си мечта да бъде на сцената, единственият избор за нея бил да остане, защото останалите седем момичета я превъзхождали в танците и пеенето. След месец упорито обучение, Сюе Цяопин най-накрая овладяла базовото умение, което изисква да се задържат осем зъба в устата и направила презентация пред трупата.

С постепенното задълбочаване на практиката, тя открила, че пътят нагоре е още много дълъг. „Зъбите са живи!“, казвал учителят. „Зъбите, използвани за шуая, са най-вътрешните в устата на дивата свиня. Не при всички прасета зъбите са подходящи. Изисква се всеки чифт зъби да е еднакъв по размер, но също така трябва да бъде със същия размер, като този на изпълнителя. Понякога дори от десетки прасета не може да се направи един еднакъв чифт“, разказва учителят.

Тъй като подходящите зъби са твърде редки, Сюе Цяопин обръща специално внимание на тяхното съхраняване. Кутията за съхранение на зъбите трябва да се запечатва много добре, а водата за накисване е също много специфична. В процеса на непрекъснати опити и грешки, тя обобщава:

„Преди използвах алкохол, но той причиняваше алергии, а и след известно време зъбите пожълтяват. По-късно го замених със специално лекарство за зъби, но се страхувах от разлагане на зъбите. След това продължих да ги накисвам в минерална вода“. Ако зъбите се повредят е почти невъзможно да се закупят от пазара.

Сюе тренирала от 8:30 до 11:30 сутринта и от 1:30 до 5 следобед. В свободното си време, освен да яде и да спи, тя никога не забравяла да постави няколко зъба в устата си. Този навик се е запазил и до днес. „Трябва да ги чувствам като част от устата ми, само така по време на изпълнението и пеенето няма да изпадат“, споделя момичето.

По този начин след една година, Сюе Цяопин най-накрая успяла да движи осемте зъба свободно в устата си.

През 2003 г. тя спечели златната награда в Националния конкурс за оперни спектакли за млади актьори с изпълнението на шуая. След това в цялата страна се заговорило за изкуството. В този момент Сюе разбира, че детската ѝ мечта се е превърнала в реалност.

През 2006 г. шуая бе включен в националния списък на нематериалното културно наследство. Сюе Цяопин, като наследник на шуая, също достигнала върха на сценичната си кариера.

В интервю за репортери тя споделя: „В миналото, когато се качвахме на сцена, трябваше първо да демонстрираме как точно се „играе със зъби“, преди да изпълним операта в стил юе. Сега е различно. Хората ни канят и подписваме директно договор, в който е записано конкретно шуая“.

С бързото развитие на китайската икономика, традиционната култура също се разпространява по целия свят. Сюе често е канена да участва в мащабни събития и представления на различни места, като например Хонконг, Макао и Тайван, както и в европейските страни.

Изкуството се предава от поколение на поколение. Артистите може да се сменят, но изкуството ще живее вечно, ако има кой да го наследи.

Ако все повече млади хора се научат на постоянство и упорит труд, демонстриран от непоколебимата Сюе Цяопин, да се стремят да подобрят своите професионални способности и да се концентрират върху една задача, давайки всичко от себе си, развитието на нашето общество винаги ще върви нагоре, към съвършенството, нашата мечта за превръщането в силна държава ще стане реалност.

В този смисъл, в сравнение с визуалния шок, донесен от нематериалното изкуство шуая, това, което трябва да ни удивява още повече, е духът, показан от Сюе Цяопин. Точно това е невидимата сила, съдържаща се в нематериалното наследство.