Джан Гуеймей: Учителката, посветила живота си за по-доброто бъдеще на бедните деца

„Липсвам на момичетата, трябва да се върна в училище и да им помагам“, каза Джан Гуеймей на излизане от Народната зала, където участва в тържеството по случай 100-годишнината от основаването на Китайската комунистическа партия и получи ордена „Първи юли“. Джан е директор на девическото училище в град Хуапин, провинция Юннан, Джан Гуеймей.

64-годишната Джан вече се придвижва трудно, често ръцете ѝ са покрити с болкоуспокояващи лепенки, и въпреки всичко не спира да мисли за ученичките си. „Искам те да виждат светлина в далечината, да стъпват здраво на земята и визия за живота“. Директорката посвещава живота си за по-доброто бъдеще на нейните възпитанички, за да могат те да сбъднат мечтите си.

На 23 юни бяха публикувани резултатите от кандидатстудентския изпит гаокао през 2021 г. в провинция Юннан, а мобилният телефон на Джан Гуеймей не престава да звъни. „Момичетата ми звъняха, за да ми съобщят добрите новини“. Тя посочи екрана на телефона, ухилена до уши.

Тази година 150 възпитаници на девическата гимназия в Хуапин взеха приемния изпит гаокао. От създаването на училището през 2008 г., което се намира до малък хълм в околия Хуапин, е помогнало на близо 2000 момичета да бъдат приети в университет.

Джан Гуеймей първоначално е преподавала със съпруга си в средно училище в град Дали. През 1995 г. съпругът ѝ умира от рак на стомаха. Скоро след това тя подава молба за прехвърляне в околия Хуапин, далеч от шума на града.

Там Джан Гуеймей открива, че много ученички са спрели да ходят на училище. „Някои бяха извикани да вършат земеделска работа, а имаше и родители, които бяха помолили децата си да напуснат училище, за да ги омъжат“.

През 2001 г. в околията е създаден Детски дом. След назначението си за негов директор, Джан забелязала, че много от момичетата там не са сираци, а просто изоставени от родителите си.

Една случайна среща, по време на домашно посещение, съкрушава Джан Гуеймей.

Тя вижда 14-годишно момиче, седнало отстрани на пътя, гледайки тъжно в далечината. Джан Гуеймей се приближила и научила, че родителите на момичето искат тя да напусне училище и да се ожени за 30 000 юана. „Искам да уча, не искам да се омъжвам“, продължавало да плаче момичето. Учителката искала още на секундата да я отведе, но след отправени заплахи от майката, нямала друг избор, освен да се откаже.

Подобни трагични истории не са една или две. В Джан Гуеймей постепенно се заражда идеята да създаде безплатна гимназия за момичетата от планината, за да могат те да учат.

През 2007 г. мечтата на Джан Гуеймей е на път да се сбъдне. Същата година тя отива в Пекин на среща като представител на Седемнадесетия конгрес на Китайската комунистическата партия. Тя и един репортер продължиха обсъждат мечтата ѝ до късно през нощта. Не след дълго нейната история излиза в медиите със заглавието „Имам една мечта“ - интервю с народния представител Джан Гуеймей, учителка от средно училище за малцинствата в околия Хуапин провинция Юннан.

През 2008 г., с подкрепата на местното правителство, беше официално създадена първата публична безплатна девическа гимназия в страната в Хуапин. През септември 2008 г. там се записва първият випуск от 100 ученици.

Дори на церемонията по връчването на медала „Първи юли“ ръцете на Джан Гуеймей са били целите покрити с лепенки за облекчаване на болката. Тази гледка накарала много хора да ѝ съчувстват. През тринайсетте години от създаването на девическата гимназия в Хуапин, Джан не спира да се труди.

От дълги години тя живее в общежитието на гимназията. Всяка сутрин в 5 часа сутринта, докато учениците все още спят, тя става от леглото, най-напред отива в учебната сграда и включва лампите в коридора; обикаля стаите през деня и надзирава учебните занятия; вечерта, когато учениците заспят, тя влачи умореното си тяло и ляга на единичното легло в общежитието.

Всяка зимна и лятна ваканция Джан Гуеймей не е свободна дори за ден. Използвайки ваканциите за домашни посещения е навик, който тя е изградила през десетилетията. На 6 февруари тази година девическата гимназия излезе в зимна ваканция. Още същия ден Джан Гуеймей започна посещенията си по домовете на гимназистите.

Джан Гуеймей каза, че повечето ученички в гимназията идват от планински райони, а условията на живот в домовете им обикновено са лоши. „Третата година в гимназията е критичен период от подготовката за кандидатстудентския изпит гаокао. Само чрез домашни посещения мога да оценя ситуацията и да помогна за разрешаването на трудностите в семейството им, така че те да не се притесняват и да се концентрират върху ученето“.

От създаването на девическата гимназия Джан Гуеймей е посетила над 1600 домакинства и е изминала повече от 110 000 километра.

През първите няколко години тя дори участвала в упражненията по физическо възпитание. С течение на времето преумората влошава състоянието ѝ.

Няколко пъти е хоспитализирана в болницата в критично състояние, а от над 65 килограма теглото ѝ се смъква до 45 килограма. В медицинския картон на Джан са изброени повече от 20 заболявания , като костни тумори, хемангиом и емфизема.

Джан Гуеймей е имала тумор на дясната ръка, който расте в продължение на много години. Дъщеря ѝ Ли Гуанмин, която е осиновена от Детския дом в Хуапин, непрекъснато я убеждавала да се подложи на операция, но тя не се съгласявала. „Трябваше да се възстановява и почива повече от месец след операцията и се страхуваше, че без нея, успехът на ученичките ще спадне“, каза Ли Гуанмин.

На 4 май тази година Ли Гуанмин внезапно получила обаждане от майка си. Ревматизмът ѝ се влошил, краката се подули и не можела да ходи. Ли Гуанмин веднага я откарала в болницата.

Когато пристигнали там, лекарят повторил няколко пъти: „Това лекарство е много болезнено, затова трябва да се влива бавно“. Но Джан Гуеймей тайно регулирала скоростта на вливане на течността до най-бързата. От обичайните три часа, тя съкратила времето на два часа, и след това набързо помолила дъщеря си да я върне в гимназията.

„Наистина се надявам да не се преуморява толкова. Цял живот работи за учениците и нас, а не обръща внимание на собственото си здраве“, каза Ли Гуанмин.

„Ще се боря до последен дъх. Ще дам всичко от себе си и ще посветя на моята кауза, за да умра без съжаление.“ Джан Гуеймей каза на церемонията по връчването на ордена „Първи юли“.

Днес възпитаничките на девическата гимназия в Хуапин са в цялата страна. Джан Гуеймей каза, че някои от тях работят като учителки в селските райони, някои са станали лекари в общински болници, а някои са се записали за войници в райони с трудни условия.

„Ученичките използват знанията, за да променят съдбата си и да имат помагат на нуждаещите се. Това е всичко, което очаквам от тях“, споделя Джан Гуеймей.