Джан Тайлей: Щастлив съм винаги да мога да се боря за бъдещето на родината

В град Чанджоу се намира музей, посветен на една от видните фигури в китайското революционно движение – Джан Тайлей.

Роден с името Джан Дзънжан през юни 1898 г. в Удзин, провинция Дзянсу, в 1915 г. той постъпва като студент в Пекинския университет, но зимата на същата година се мести да учи право в Тиендзин. Тогава, като един от множеството млади китайци, мечтаещи за реформиране на старото общество, той променя символично името си на „Тайлей“, което означава „гръмотевична буря“.

Джан Тайлей се включва активно в патриотичното Движение от 4 май 1919 г. и става един от неговите водачи в Тиендзин. По това време установява контакт с професора от Пекинския университет и един от първите китайски марксисти Ли Даджао. Под негово влияние Джан се запознава с идеите на Маркс и Енгел и става член на организираната от Ли Асоциацията за проучване на марксизма. През октомври 1920 г. Джан Тайлей, заедно с друг студент от Пекинския университет – Дън Джунся, са сред първите членове на основаната по инициатива на Ли Даджао комунистическа група, който е най-ранната подобна в страната.

След това двамата младежи продължават да работят за разгръщане на работническото движение, организират курсове по политическа просвета, подготвяйки първите участници в стачките на жп работниците в Северен Китай.

През пролетта 1921 г. Джан Тайлей заминава на работа и учение в Съветски съюз, и там става секретар за Китай в Секретариата за Далечния изток на Комунистическия интернационал. На този пост той многократно придружава представители на Интернационала при техните срещи лидерите на лидерите на китайското революционно и комунистическо движение с Ли Даджао, Чън Дусиу и Сун Ятсен, участва в основаването на Китайската комунистическа партия (ККП) и работи активно за сътрудничеството ѝ с управляващата партия „Гуоминдан“.

През 1924 г. Джан Тайлей се завръща в страната и отговаря за работата на Комсомола, а в 1925 г. е сред основните ръководители на районният партиен комитет на провинциите Гуандун и Гуанси, който впоследствие се трансформира в Гуандунски. Между февруари 1926 и април 1927 г. той е главен редактор на партийния орган на Гуандунския районен комитет на ККП „Народен седмичник“ („Жънмин джоуган“).

На Петия конгрес на ККП през април-май 1927 г. Джан Тайлей отправя остра критика към новоизбрания генерален секретар на партията Чън Дусиу, когото обвинява в десен опортюнизъм, и за да се спаси революцията, той предлага да бъдат въоръжени селяните и те да „излязат в планината“, както и да бъдат привлечени местни въоръжени групи на страната на комунистите. През юли същата година в състава на ЦК на ККП са извършени промени, и Джан Тайлей е избран за един от петте члена на временния Постоянен комитет на Политбюро. След заседанието на ЦК на ККП от 7 август той е изпратен в Гуандун, за да подготви въстание и застава начело на местния революционен военен комитет. Поради предателство, е решено въстанието да бъде ускорено и то започва на 11 декември, като самият Джан Тайлей оглавява обявеното Гуанджоуско съветско правителство.

На втория ден от бунта, на път за фронтовата линия колата му попада в засада и той е убит на едва 29 години.

В музея, посветен на Джан Тайлей, са изписани неговите думи от писмо до близките му: „Щастлив съм винаги да мога да се боря за бъдещето на родината“, които описват краткия му, но изпълнен с постоянен стремеж към по-добро за всички китайци, живот.