Живот, посветен на една мечта – в памет на Юен Лунпин

На 22 май почина един 91-годишен човек.

Той отдаде целия си живот на родината и народа, който вечно ще го помни.

На 17 септември 2019 г. Юен Лунпин получи „Ордена на републиката“. А на същия ден той се намираше в експерименталното поле, където проверяваше ситуацията с хибридния ориз, засаден там. Когато здравето му се влоши, Академията по земеделие на провинция Хунан осигури опитен парцел земя близо до дома му, за да може той да наблюдава ориза там.

На какво точно се дължи неговата любов към оризовите полета?

„Голяма река се вълнува, а вятърът разнася аромата на оризовите полета от двата бряга…“ така пеят младите китайски войници във филма „Планината Шанганлин“ от 1956 г., песента се казва „Моята родина“.

Ароматът на оризищата носи копнежа на хората по родния край, топлината и мира.

Същата година 26-годишният Юен Лунпин започна неговите аграрни експерименти. От изследвания на сладкия картоф, той се прехвърля към ориза. Това впоследствие ще промени целия му живот, както и окаже дълбоко влияние не само върху живота на китайците, но и хората по целия свят.

Историята на китайската нация е история на борбата с глада. Гладуване до скоро беше най-дълбокият и болезнен спомен на китайците. Преди основаването на Китайската народна република младият Юен Лунпин сам е изпитал глада. Затова решава да се посвети на земеделието.

Мечтата на Юен Лунпин в продължение на половин век е да не допусне повече гладът да тормози народа.

„Като част от първото поколение от основаването на Нов Китай завършило университет по специалност земеделие, реших да разреша проблема с производството на зърнени храни в страната, с цел хората да не гладуват повече“, това си обещава Юен Лунпин след като завършва Югозападния аграрен институт по специалност генно инженерство и растениевъдство. Възстановяващият се Нов Китай предоставя широка сцена на Юен Лунпин, както е най-твърдата му подкрепа в изследванията. През 1984 г. бе създаден Центърът за проучване на хибридния ориз в провинция Хунан. „Тогава първият бюджет беше 5 милиона юана“, спомня си Юен Лунпин. Със средствата са създадени оранжерия и климатична камера, както и купени повече от 200 апарати.

Ако доставката на храни е стабилна, то страната е спокойна. Отглеждането на ориз е приложна наука. За Юен Лунпин нуждите на държавата и народа са най-важни, той полага всичките си усилия чрез усъвършенстване на технологиите за добива на най-добрата реколта.

През последните години обработваемата площ с хибриден ориз в страната надвиши 240 милиона му (китайската единица на площ – 1 му е около 667 кв. м), а годишното производство на ориз се увеличи с 2.5 милиона тона. Така Китай доказа пред целия свят, че той може сам да изхрани 1,4-милиардния си народ.

　 На 22 май следобед колата с тленните останки на Юен Лунпин бавно отпътува от болницата. Много коли на улиците спряха в негова памет, а хората се втурнаха по улиците, викайки „г-н Юен, почивай в мир!“

Генералният директор на Организацията по прехрана и земеделие на ООН Цю Дуню написа в интернет: „Благодарение на усилията на Юен Лунпин през целия му живот в култивиране на хибридния ориз, много семейства от целия свят разполагат с китайска зърнена храна. Вечен покой на великия учен! ”.!“

Борбата с глада е не само на китайския народ, но и на хората по света. Публикуваният от Световната програма по прехраната доклад „Кризата с доставката на хранителни храни в света 2021 г.“ показва, че през 2020 г. поне 155 милиона души в 55 държави и райони страдат от недохранване в различна степен.

Пред глобалната хранителна криза ние трябва да вземем необходимите мерки. Както казаха чужди представители, „вълшебният ориз от Изтока“, дело на този китайски учен, успя да изкорени глада. Понастоящем хибридният ориз се отглежда на над 8 милиона хектара в повече от 40 държави.

През 2010 г. тогавашният главен изпълнителен директор на Световната програма по прехрана пише: „Питат ме, защо съм уверен в ликвидирането на глада през нашето поколение, Китай е моят отговор.“

През февруари 2017 г. в статия на списание „Природа и растения“ се посочва, че изследванията на Китай в областта на ориза, генното инженерство и генетиката на популациите са на водещо ниво в света.

Защо един учен притежава очарованието, което надхвърля границите и уменията, които водят света?

Ако видите новата валута на африканската островна държава Мадагаскар, ще разберете, че на нея е изобразен хибридният ориз. Той е помогнал за разрешаването на проблема с гладуването за повече 2 милиона души в държавата.

Хибридният ориз се превърна в „китайското решение“ за недостига на храни в глобалната рамка. Да се изхрани целият свят е най-доброто обяснение на духа на Юен Лунпин, също е разбирането за общност със споделена съдба на човечеството.

Развитиетo на хибридния ориз за благосъстоянието на народите по света е желанието на Юен Лунпин през целия му живот.

Той наистина направи това!

На 23 май преди обед в град Чанша валеше слаб дъжд. Хората се редяха на дълга опашка, за да видят Юен Лунпен за последен път. Много от тях бяха студенти, дошли от цял Китай, да се поклонят за последно на великия учен.

Същевременно в мрежата безброй потребители изказаха благодарността си към учения и обещаха да се хранят добре, продължавайки по този начин неговата мечта.

В очите на младите хора, родени след 95-та година до и след 2000 година, Юен Лунпин е истински национален идол и топ звезда. Във всяко място, където е отишъл Юен Лунпин, той винаги е бил придружаван от цветя и ръкопляскания.

Ученият винаги казваше пред новите студенти: „Вие сте като цветята, които разцъфват, една възраст, изпълнено с мечти. Обаче, не е достатъчно да имате само мечти, трябва да имате идеи и да положите усилия за реализирането им.“

Връщайки времето назад до сутринта на 22 май, в последния си момент Юен Лунпин беше заобиколен от своите близки, които му пееха любимата песен. Той ни напусна със спокойствие и усмивка. Някой казва, че той най-накрая се е върнал в прегръдките на майка си, която много му е липсвала. Друг казва, че вероятно сега се намира сред оризовите полети, наслаждавайки се на своя труд.

Това е не само мечтата на Юен Лунпин, към която той се стреми през целия си живот, но и мечтата на неговите наследници.

Животът има край, но науката е безкрайна. Юен Лунпин ни каза сбогом, а звездата, носеща името му все още свети…