Су Лунсян- майсторът грънчар от град Дали

Изработката на глинени скулптури е древно и често срещано народен изкуство в страната. Това е занаят, при който се използва основно глина за направата на различни фигури. Методът включва смесването на малко памучно влакно с глината, да се намачка равномерно, да се оформи в различни фигури, да се изсуши на сянка, да се нанесе основа и след това да се боядиса.

Су Лунсян е майстор на глинени скулптури, с повече от 30 години опит. Няма фигура, която да не може да измайстори. Да гледате Су Лунсян как прави глинени скулптури е много приятно нещо. Пръстите му се преплитат гъвкаво и за миг оформят една фигура на котка. През целия процес той е толкова тих, колкото „котката“ в ръцете му. В погледа на Су Лунсян се чете чистата и искрена любов към глинената скулптура. Животът на майстора е изключително скучен и еднообразен. Но той каза: „Харесва ми, правя това, което обичам, забавлявам се и забравям за всичко".

Су Лунсян е роден в семейство на потомствени майстори грънчари в околия Фъни, град Дали. Неговият прадядо, дядо и баща също са се занимавали с това изкуство. „Дядо правеше малки играчки като глинени фигури и ги продаваше по панаири. Баща ми правеше глинени скулптури на Буда. Израснах, гледайки ги как майсторят глинени скулптури в храмовете и постепенно сам се", разказа Су Лунсян. Той започва да учи занаята при дядо си още на десет години. От тогава насам изминават повече от 30 години. Любовта му към глинените скулптури не спира да расте и те се превръщат в неизменна част от неговия живот.

„Ако искате да овладеете уменията, трябва да работите усилено. Най-важното при изработването на глинени скулптури е оформянето на лицевите изражения. За да оформя усмивка например наблюдавах много хора как се смеят и практикувах с лицата на фигурките. През това време преодолях много трудности, но имах напредък", разказва Су.

Също така благодарение на натрупания опит през този период Су Лунсян се научил да намира спокойствие в шумотевицата. По-късно се прочул и често бил канен да участва в различни форми на демонстрация на уменията си. Независимо дали около него било пълно с хора или безлюдно, той винаги затаявал дъх и се концентрирал върху глината пред него.

След завръщането си в град Дали, изглежда, че Су Лунсян се е върнал отново в „морето на изкуството“. „Хората от етнос бай в Дали са много специални и често са неизчерпаем източник за творческото му вдъхновение. Обичам да гледам фестивала на факлите, различни национални празници и сватбите на етноса. Също така обичам да посещавам пазара, за да видя възрастните там, които продават зеленчуци и разговарят. Всичко това може да се превърне в една глинена скулптура".

Според непълни статистически данни, от 1994 до 2017 г. Су Лунсян е завършил над 23 000 глинени скулптури, сред които на хора, животни, традиционни къщи и неговия шедьовър „Древния път на чая“, който се състои от над 2000 фигури. В неговите ръце народната култура се превръща в неувяхваща красота. През този период глинените скулптури на Су Лунсян преминават през трансформация по отношение на големината. От няколко метра високи скулптури до няколко сантиметра големи фигурки. „Това е отражение на подобряването на уменията и повишава на нивото на сложност. Колкото по-малка е скулптурата, толкова по-прецизни умения се изискват“, обяснява майсторът.

В изложбена зала на Музея за култура и изкуство на древния град Сиджоу, творбата на Су Лунсян „Фестивал на сеитбата“ е особено красива. Работата по нея отнема на майстора и неговите трима чираци повече от 5 месеца. Има общо 226 фигури, всяка от които е висока около 12 сантиметра. Панорамната гледка показва оживената сцена на фестивала по време на сеитба в град Дали.

Всеки герой е като жив, сякаш „за малко да заговори“ .Това е предимството на произведенията на Су Лунсян. „Обръщам най-голямо внимание на мимиките на всеки герой. Когато го погледнеш, може да почувстваш, че той гледа към теб“. Су е регистрирал търговска марка, която е също така неговият псевдоним. Той има високи изискванията спрямо всяка творба и всяка нейна част трябва да е съвършена. В нея майсторът влага цялото си сърце.

След като се занимава с глина в продължение на десетки години, Су Лунсян усеща, че в нея сякаш има живот. Според него: „Разстоянието между глината и изкуството се изминава със сърцето. Усетете дъха ѝ, поставете я в красива житейска сцена и уловете нейния дух чрез творбата. В този смисъл глинените скулптури не са просто творение, а преоткриване на живота от най-обикновената почва“, казва майсторът.

„Ако аз не го направя, този занаят и уменията могат да се изгубят. Глинената скулптура не само представя културата на града, но и популяризира народните занаяти. До известна степен тя има и образователно значение, което позволява на повече хора да разберат и предават това изкуство", каза Су Лунсян.

Всяка година той не пропуска културните изложения в провинция Юннан. Разликата е, че всеки път представя впечатляващи творчески продукти. На Експото за култура през 2020 г. майсторът показа тонколони във формата на котки, които се оказаха изключително популярни сред младите посетители.

Су Лунсян също дава уроци в училища, в които представя изкуството и дава практически насоки. Учениците внимателно го наблюдават и активно участват в практиката. „Имаме усещане за постижение след като завършим творбите си. Наистина ни харесват подобни дейности и курсове по нематериално културно наследство", споделят учениците.

През 2015 г. Су е удостоен със званието „наследник на изкуството за глинени скулптури, част от нематериалното културно наследство в град Дали“, а през 2016 г. със същото звание на ниво префектура. През 2017 г. създава студио за глинени скулптури в околия Фъни, град Дали. През 2018 г. печели златен медал за традиционни занаятчийски произведения от първия национален конкурс за глинени скулптури и служи като председател на Комитета за глинени скулптури на Китайския институт за народна култура ...

Су Лунсян казва, че преди да навърши 40 години е творил глинени скулптури заради страстта си към изкуството, но и за да оцелее. След четиридесетте го прави, за да предаде наследството. „Може би след повече от десет години зрението и ръцете ми няма да са толкова добри и вече няма да мога да правя глинени скулптури. Затова искам сега да допринеса колкото се може повече за запазване на културата на Дали под формата на глинени скулптури и да предам уменията на желаещите да се учат". През последните няколко години Су Лунсян има над 300 чираци, включително млади хора, които изкарват прехраната си с изработката, както и студенти по изкуства, и възрастни ентусиасти на близо 80 години. Стига да са готови да учат, той е готов да им предаде уменията си. Су каза: „Докато има дори един човек, готов да се научи, това умение ще има повече шансове да се опази.“

„Често си фантазирам, че когато съм на 70 или 80 години, ще взема куфара и внука си и заедно отидем на храмовия панаир, където ще творим заедно глинени фигури, заобиколени от тълпата и децата…“

Думите му разкриват страстта на творците към изкуството, които решават да посветят целия си живот на него.