Стогодишната олимпийска мечта на Китай
От 1 до 10 април тази година в петте зали за Зимните олимпийски игри 2022 - Пекин се проведоха тестовете за спортните дисциплини на лед. С това обявен официалният завършек на строителството на всички зали за Игрите и организационната работа навлезе в последния си етап.
Пекин, като първия град в света, който е като домакин и на летни и на зимни олимпийски игри, показа хилядолетната си история и нов облик пред целия свят. Президентът на Международния олимпийски комитет, Томас Бах каза, че въпреки предизвикателствата, причинени от епидемията, може уверено да заяви, че Организационният комитет на Зимните олимпийски игри в Пекин е вече готов за събитието!
„Кога Китай ще участва на Олимпийските игри? Кога ще спечели олимпийско злато? И кога ще стане страна-домакин?“ Тези въпроси задава още през 1908 г. списанието „Тиендзинска младеж“.
На 30 юли 1932 г. в Лос Анжелис се проведоха 10-ите Олимпийски игри, на които китайският спортист Лиу Чанчун привлече вниманието на целия свят.
На втория ден след церемонията по откриването, той застава на стартовата линия. За да достигне този момент, той е преживял безброй трудности. Лиу отказва да представя тогавашните власти, подкрепяни от Япония и избягва от гр. Далиен, окупиран от японските агресори. След дълго пътуване по море Лиу все пак достига олимпийската писта от името на 400 милиона китайци и поставя първата следа на китайската нация в световната олимпийска история.
Той отвори вратата на Олимпиадата за китайците и показа пред света силната воля на китайската нация, която не желае да бъде изостанала и да се унижава, и непрестанно да се стреми да го догонва.
През 1952 г. 15-ите Олимпийски игри се проведоха в Хелзинки. Заради по-късното получаване на официалната покана, докато китайската делегация стигне до финландската столица, игрите вече бяха към края си. Китай едва успя да се включи в една дисциплина по плуване и церемонията по закриването.
Пътят на Китай към Олимпийските игри е трагичен, но решителен.
През 1984 г. Китай отново се завръща в олимпийското семейство за 23-ите игри в Лос Анжелис. На тях състезателят по стрелба Сю Хайфън спечели първия златен медал в олимпийската история на страната. От този момент започва блестящият подем на китайските спортисти на Олимпиадата.
Дълги години обаче мечтата на Китай да организира игрите оставаше нереализирана. През декември 1991 г. за пръв път Пекин се кандидатира за домакин на Летните олимпийски игри през 2000 г. На 23 септември 1993 г. обаче надеждите на китайската столица са попарени.
През юни 2000 г. Пекин отново се кандидатира. След една година на 13 юли 2001 г. на 112-ия пленум на МОК тогавашният президент на организацията Хуан Антонио Самаранч обяви успешната кандидатура на града за домакинство на летните Олимпийски игри през 2008 г. Над 400 хиляди пекинчани се събраха на площад Тянанмън да отпразнуват успеха.
Това е не само заради успешната кандидатура на Пекин, но и защото след десетки години упорита работа и борба тази държава и нация най-накрая обяви пред целия свят: Вижте, това е днешен Китай!
Всяко събитие по различно време очертава непрестанния стремеж на поколения китайци. „Денят, в който се проведат олимпийските игри в Китай, е моментът, в който страната ще полети“, това са пророческите думи на патриотичният педагог Джан Болин, казани преди повече от сто години.
След 7-годишната щателна организация и подготовка в 20 ч на 8 август 2008 г. в националния стадион „Гнездото“ тържествено бяха открити 29-те Олимпийски игри в Пекин. Нощното небе беше огряно от бляскавите фойерверки, музика огласяше стадиона, развяваха се цветните знамена сред нестихващи аплодисменти.
Това е миг, който стотици милиони китайци никога няма да забравят и е поредният славен момент на съвременното олимпийско движение. Китай подари на света голямо тържество на приятелството и мира, а същевременно посвети и игрите на олимпийската кауза, са думи на тогавашния президент на Международния олимпийски комитет Рох.
88-годишният почетен президент на МОК Самаранч заяви развълнувано, след като церемонията по закриването на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г.: „Имам честта да участвам в Олимпийските игри от 1952 г. насам, а игрите в Пекин са най-добрите, които съм виждал досега. "
Повече от 11 000 състезатели от общо 205 страни и региона, членуващи в МОК, се включиха в състезанията. Олимпийските игри в Пекин поставиха рекорд за най-много участващите държави и региони, както и за най- много спортисти. Китайските спортисти също се класираха на първо място в списъка със златни медали с изключителни резултати.
Дзян Сяою, тогавашният изпълнителен заместник-председател на Организационния комитет на Олимпийските игри в Пекин 2008, каза пред журналист: „Китай се превърна от страничен наблюдател на игрите до носител на множество златни медали и една от най-силните страни на Олимпиадата. Може да се каже, че историята на китайската нация в преследване и осъществяване на нейната мечта за Олимпиадата е микрокосмос и истинският образ на славните 100 години на ККП в сферата на спорта.
Стогодишната мечта на китайската нация към Олимпийските игри се сбъдна и светът отново опозна Китай.
През февруари 2014 г., когато се срещна с китайската спортна делегация на Зимните олимпийски игри в Сочи, генералният секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин каза: „Успяхме да проведем Лятната олимпиада в Пекин, с което реализирахме стогодишната олимпийска мечта на китайската нация. В момента ние сме по-близо от всякога до осъществяване на великото възраждане на китайската нация. Мечтата на всеки от нас и тази за могъщата спортна държава са тясно свързани с китайската мечта.“
Китай още веднъж отправи покана към света. На 31 юли 2015 г. след гласуване на 128-ия пленум на МОК Пекин бе избран за град домакин на 24-те Зимни олимпийски игри през 2022 г. и параолимпийските игри същата година. Пекин се превърна в първия град в историята на Олимпиадата, който провежда летни и зимни олимпийски игри.
Когато повече хора могат да участват в зимните спортове, то значението на зимната Олимпиада няма да се ограничи до самите игри, каза президентът на МОК Томас Бах: „Китай има огромен принос за развитието на световните спортове.“