Първи стъпки в общуването – историята на 18-годишно момче с аутизъм

До 7-годишната си възраст Тиентиен винаги изкачвал стълбите на всяко ново място, където отивал. Без значение дали става въпрос за 10 или 30-етажна сграда. Само така запазвал спокойствие. До 16-годишната си възраст, всеки път пред стълби, спирал за известно време, докато реши с кой крак да тръгне и винаги последната стъпка трябвало да направи с десния крак.

10 минути преди да си легне всяка вечер, включва и изключва лампата многократно, накланя тялото си като махало на часовник, поглежда десетина пъти будилника в хола и поставя обувките си далеч от леглото под фиксиран ъгъл.

Тиентиен е аутист. Едно от проявленията на аутизма е постоянно повтарящите се модели на поведение. Той има почти всички характеристики на заболяването, включително стереотипно поведение, езикови бариери, социални бариери и т.н. Всяко дете с аутизъм се държи по различен начин и все още няма лечение на заболяването.

„Докладът за развитието на образованието и рехабилитацията на аутизма за 2017 г.“ показва, че в момента в Китай има около 10 милиона души с аутизъм, от които над 2 милиона са деца на възраст 0-14 години, което представлява повече от една пета, и броят се увеличава всяка година.

Родителите на Тиентиен не смеят да си представят бъдещето: „Не мога да спя цяла нощ, когато се замисля за това“. Те са слушали много лекции, търсили са най-скъпите институции, опитвали са различни терапии и са станали почти експерти по аутизъм. Били са до сина си до завършването на началното училище. Когато обаче връстниците му растели и напредвали, животът на Тиентиен продължавал да бъде в застой. Момчето изпитвало трудности дори при размяната на поздрав, въпреки че се опитвал 5 години подред.

След като завършва началното училище, родителите му го записват в центъра „Приятели на ангели“, където започнал да се учи да свири на музикален инструмент и да танцува. Включен бил в час по култура, и в специален клас за обслужване на клиенти, който да го накара чрез общуване с хората да излезе от черупката си. Постепенно Тиентиен започнал да се отваря за света. Можел сам да пътува с метрото, да участва в различни музикални изпълнения и да сега той може сам да вземе метрото, да участва в различни музикални изпълнения и понякога да споделя сам преживявания с баща си.

„Обичам кафето" е на пръв поглед обикновено кафене. То се намира на ъгъла на Младежкия център на улица „Ханджун“. На входа има сервитьори, които посрещат гостите и приемат поръчките. Има и много клиенти.

Ако се вгледате внимателно, ще откриете обаче, че всеки клиент носи значка „доброволец“, но в говора на сервитьорите ще откриете малки разлики. Това не е истинско кафене, а база за социално приобщаване на хората с аутизъм. Сервитьорите и баристите са деца аутисти на около 18 години. Основната задача на гостите е да общуват с тях. Кафето се предоставя безплатно.

„Госпожо, какво кафе бихте искали?“ След като отвежда гостите до масата, сервитьорът ги пита дума по дума и след това „рецитира“ менюто, което е запомнил. „Погледни клиента.“ Някой му напомня: „Запиши номера на масата“.

След известно време той донася кафето на гостите от кетъринг масата: „Заповядайте, това е вашето лате.“ Още не изказал думите, той вече се обръща да си ходи. „Тиентиен, трябва да свършиш разговора с мен следващия път, преди да си тръгнеш“, подсеща го гостът. Двамата повторят предишния диалог изцяло и след това си Тиентиен потегля с поднос в ръка.

Гостите в кафенето използват момента докато Тиентиен и приятелите му са свободни да ги поканят да разговарят. В разговор с Тиентиен, журналист научава, че момчето „работи“ тук вече над 2 години и се е запознал с много приятели. По време на зимната ваканция има и зимен лагер. На въпросите на гостите той често отговаря с „да“ и „не знам“. Гостите, които се запознават с него, го разпитват какво учи сега на китайски и какво прави по време на зимната ваканция или го карат да познава гатанки. Понякога Тиентиен се нуждае от малко повече време, за да помисли за по-сложните отговори, но понякога отговорът спира внезапно, особено когато влязат клиенти в кафенето. Тогава той става и казва: „Имам клиент, отивам да направя кафе, ще поговорим следващия път“.

Преди да се присъедини към кафенето, Тиентиен се научава как да прави и сервира кафе от професионалисти. През третата година в базата, той и още 12 деца се редуват да работят като баристи, а мястото е отворено само от 13 до 15 часа от понеделник до петък. След като приключат работа, всички седят около масата, за да направят обобщение и да обсъдят напредъка и областите, които могат да бъдат подобрени в бъдеще.

Основателят на кафенето Цао Сяося каза, че това е една школа, място за упражнения, а не официална работа. Родителите и учителите са свикнали с ритъма на децата аутисти и са доволни, че има подобно място, където те да се научат да общуват с различни хора. Връзката на Тиентиен с кафенето започва преди 6 години.

През 2015 г., след като завършва обикновено начално училище, Тиентиен участва в мероприятия на благотворителна организация, наречена „Приятели на ангели“, която се превръща в новата му класна стая. Центърът е основан през 2008 г. от Цай Сяося, с цел чрез музиката да се помогне на деца с аутизъм при лечение и рехабилитация. Мероприятията се провеждат всяка събота, включително уроци по музикални инструменти, танци и полицейско обучение. Тук са се обучавали близо 70 деца с аутизъм. Следобед музикантите свирят за децата аутисти и след това ги запознават с различните инструменти. Тиентиен има много добър музикален слух. Той винаги разпознава тоналността, когато учителят свири на тромпет.

Майката на Тиентиен счита за най-удивително, че синът ѝ се е научил да танцува. Поради забавеното развитие, повечето деца с аутизъм имат некоординирани движения. И досега Тиентиен не може да използва клечки, а само лъжици. На специален концерт през ноември миналата година Тиентиен и неговите приятели изпълниха улични и джаз танци един след друг. „Тези танцови движения бяха невъзможни в миналото“, каза майката на Тиентиен. В момента децата учат по един нов танц почти всяка година. В допълнение към редовните мероприятия, Тиентиен често участва в представления. В най-натоварения период е взел участие в повече от 20 представления за 30 дни.

Днес Тиентиен се е научил постепенно да се адаптира към непозната среда. Вече е пътувал до Италия, където е участвал в представления там с дузина деца с аутизъм.

Може би това е лечебният ефект на музиката или средата, в която децата с аутизъм се забавляват заедно. Само за половин година от стъпването си в центъра, Тиентиен успял да се отпусне, започнал да се усмихва и се научил да свири на тромбон. Говорейки за напредъка на сина си, лицето на майка му грее от щастие.

В допълнение към музикалните мероприятия и социалната практика, най-важната задача на Тиентиен са уроците по математика и китайски език.

От понеделник до петък от 8:00 до 11:30 сутринта в Центъра за културни дейности на улица Дзяннин се провеждат часове по китайски и математика за деца с аутизъм. 18-годишният Тиентиен е в клас А. Докато е бил в началното училище, майка му често го е придружавала и му помагала, защото имал трудности с разбирането.

Днес обаче той се справя сам. Когато учителят зададе въпрос, той вдига ръка и има възможност да отговори; с домашните задачи се справя сам и майка му няма нужда да го подсеща. Майка на Тиентиен е изключително щастлива и доволна от ентусиазма на сина си към ученето.

Някои родители казват, че „аутизмът“ за тях е просто една дума, която различава техните деца от другите, но самата дума не означава слабост или ниско самочувствие.