Какво да очакваме от китайската космонавтика през 2021 г.?
За изминалата 2020 г. китайските проучвания на Космоса постигнаха големи успехи. Дебютира новият тип ракета-носител от серията „Чанджън-5Б“ и „Чанджън-8“, успешно бяха взето лунни проби от апарата „Чан‘ъ-5“, пусната бе в действие глобалната навигационна система „Бейдоу 3“, а сондата „Тиенуън 1“ започна пътешествието си към Марс…Китай крачи с решителни стъпки към превръщането си във водеща космическа държава.
През 2021 г. се очакват още добри новини в сферата. Наскоро Китайската корпорация за аерокосмически технологии обяви, че тази година ще се организират повече от 40 космически мисии. Изграждането на пилотираната космическа станция ще встъпи в ключовия си етап на изпълнение, „Тиенуън-1“ ще кацне на Марс, ще продължат пилотираните мисии за изследване на Луната, приложенията на навигационната система „Бейдоу 3“ и разработката на тежка ракета носител.
Изстрелването на основния модул на космическата станция е най-важната мисия през 2021 г.
От Държавната служба за пилотирани космически полети става ясно, че тази пролет Китай ще изстреля основния модул на космическата станция с ракетата носител „Чанджън-5Б“. В момента приключва проверката на модула и е потвърден екипът от космонавти, които тренират за мисиите в Космоса.
През май 2020 г. успешно бе извършен първият полет на ракетата носител „Чанджън-5Б“, с което официално започна „третата стъпка“ от китайската програма за пилотирани космически полети. Според плана за 2021 и 2022 г. ще се извършат 11 пилотирани полета, в това число са модулът „Тиенхъ“, два експериментални модула „Уънтиен“ и „Мънтиен“, 4 товарни и 4 пилотирани космически кораба. По време на 6 от мисиите ще се тестват ключови технологии.
Главният проектант на програмата за пилотирани космически полети, Джоу Дзиенпин заяви, че след основния модул, ще бъдат изстреляни товарният космически кораб „Тиенджоу-2“ и пилотираният космически кораб „Шънджоу-12“, които ще извършат взаимно свързване и проверка на ключовите данни за орбита. По това време учените ще направят обширни тестове на новите технологии, свързани с космическата станция, като животооддържаща апаратура и роботизирани механизми, и космонавтите ще изпълнят космически операции извън модула в няколко етапа.
„Ще изградим първата пилотирана космическа станция на страната от световно ниво, която ще лети в орбита дългов време и ще извършва мащабни космически проучвания. Космическата станция ще играе важна роля в челните редици на научните изследвания и развитието на аерокосмическите технологии“, каза Джоу Дзиенпин.
На 1 октомври 2020 г. кандидат-космонавтите бяха увеличени с 18, в това число 7 космически пилоти, 7 инженери и 4 специалисти по полезен товар, които ще участват в космическите мисии в различните етапи. Главният проектант по пилотната система Хуан Уейфън каза, че за момента са организирани 4 екипажа от по 3-ма космонавти и отговорникът на всеки екип е участвал в космическа мисия.
Изграждането на космическата станция също създава възможност за пилотирано кацане на Луната. Началникът на Държавната служба за пилотирани космически полети Хао Чун заяви, че понастоящем се изработва планът за пилотирано проучване на Луната и задълбочават на проверките на ключови технологии.
Заместник-директорът на Държавното космическо управление и заместник-главен ръководител на проекта за Луната У Йенхуа представи, че след построяването на космическата станция в ниска орбита, ще се обсъди възможността за пилотирано кацане на Луната, което ще служи за научно-техническите цели.
Кацането на „Тиенуън-1“ на Марс през май
Предвижда се сондата „Тиенуън-1“ да кацне на Марс в средата на май тази година.
На 23 юли 2020 г. сондата „Тиенуън-1“ бе изстреляна и започна пътуването си към Марс, което е първата стъпка на страната от проучването на планетата. До 6 ч. на 3 януари тази година сондата е пътувала 163 дена в орбита и изминала разстояние от над 400 милиона км, което е 130 милиона км от Земята и около 8,3 милиона км до Марс. На 24 февруари тя успешно загаси двигателя си и влезе в ниската орбита на Марс, подготвяйки се за кацането на Червената планета. Мисията на „Тиенуън-1“ е да обиколи Марс, кацне на планетата и изследва повърхността ѝ.
От спирането близо до орбитата на Марс до „ужасяващите 7 минути“ за кацане на повърхността на Червената планета, „Тиенуън-1“ ще е изправен пред много предизвикателства.
Сондата ще има само един шанс да бъде привлечена от марсовата гравитация. Обаче в този момент разстоянието на сондата до Марс ще е само 400 км, и скоростта ѝ ще достигне 4-5 км на секунда, затова тя трябва своевременно да спре, когато се приближи до планетата, за да се осигури стабилното навлизане в орбита.
След успешното прихващане от Марс, сондата ще лети в орбита в подготовка за следващото кацане. Тя трябва да извърши 3 корекции на позицията си и 2 корекции на орбитата си за кратък период от време, за да се раздели прецизно и своевременно с мониторната машина за кацането. Целият процес се нарича още „ужасяващите 7 минути“ и той ще е най-ключовият от предстоящата мисия на сондата.
Преди това нито една страна не е успяла да извърши меко кацане при първото проучване на Червената планета. Ако „Тиенуън-1“ успее да го направи, Китай ще стане първата страна в света, която е извършила меко кацане на Марс още от първия път и втората след САЩ, която изследва планетата.
Трябва да се отбележи, че освен китайската сонда „Тиенуън-1“, сондите на Обединените арабски емирства „Хоуп“ и на САЩ „Пърсивиърънс“ навлязоха в орбитата на Марс през февруари, а американската успя да кацне на 19 февруари. Надявам се сондите на трите държави да приключат успешно мисиите си.
Пробив в технологията за тежка ракета носител
Увеличаването на товароносимостта на ракетите ще разшири сцената на китайската аерокосмическа индустрия.
На 22 декември 2020 г. от центъра Уънчан, островната провинция Хайнан китайската ракета носител „Чанджън-8“ от ново поколение извърши първия си полет, извеждайки 5 сателита в орбита. С това дебютираха всички ракети носители от ново поколение по време на 13-ата петилетка на страната.
В сравнение с предишната ракета носител, новото поколение реализира огромен технически пробив – използване на нетоксични и незамърсени горива, което удвои товароносимостта на ракетите и значително повиши способността на страната за навлизане в космическото пространство. Например товароносимостта на ракетата носител „Чанджън-8“ може да достигне 4,5 тона в слънчево-синхронната орбита на 700 км., ефективно попълвайки празнината в товароподемността от 3 – 4,5 тона и задоволявайки нуждите на следващите космически мисии на страната.
Наскоро Китайската корпорация за космически технологии обяви, че ключовата технология свързана с водородно-кислородния двигател, който се използва за добавяне на горива за тежката ракета носител, е постигнала напредък. Изработването на този тип двигател ще попълни техническата празнина в сферата и ще стимулира развитието на много основни дисциплини и индустриални сфери.