Перспективна ли е професията археолог в Китай?

В миналогодишния национален приемен изпит за университет в Китай (на китайски гаокао), Джун Фанжун от провинция Хунан получи много висока оценка (676 точки). Изборът ѝ на археология като специалност, обаче, предизвика горещи дискусии, като някои изразиха дори опасения, че няма да може да си намери работа след дипломирането си.

За немалко хора археологията е много далечна и непопулярна специалност. Добре ли е да се учи тя? Каква е ситуацията със заетостта на завършилите специалността?

Археологията бавно добива популярност

В сравнение с най-търсените специалности като технически и финансови, археологията наистина е малко „непопулярна“, защото е специалност, която проучва културните реликви и отдалечена от обикновените социални и икономически дейности.

Обаче от гледна точка на броя на приеманите студенти и развиването на специалността, нагласата спрямо археологията постепенно започва да се затопля.

Доцент Джао Джундзие от Археологическия факултет към Дзилинския университет заяви, че през последните години непрекъснато се увеличават приеманите студенти в специалността. В момента неговият факултет приема около 60 нови студенти ежегодно. А за същата специалност в Пекинския университет, броят е повече от 40 всяка година, докато преди 10 години са били едва 20.

Същевременно непрекъснато се увеличават университетите, които добавят специалност археология. Според непълна статистика към момента около 50 висши учебни заведения са открили специалност „Културни реликви и музеология“. В 30 университета има специалност „Археология“, a в около 20 специалностите „Опазване и реставрация на културни реликви“ и „Технологии за опазването на културни реликви“.

Деканът на Факултета по Археология и музеологията към Пекинския университет Чън Дзиенли разказа, че през последните години Пекинският университет е увеличил предметите по технологии в археологията, опазването на културното наследство, археологията в чужбина и експерименталната археология, както и практическите занимания, като е била създадена лаборатория за експерименти, с цел студентите да поучават знания и умения в среда, близка до реалната. По думите на Джао Джундзие, и самата археология се развива заедно с времето и се появиха нови насоки за проучванията й като опазването на културните реликви и културното наследство, които имат по-тесни връзки с научните специалности и други културни дисциплини.

„Доста готина“ специалност

Вижда се, че за разлика от преди 10 години, сега все повече студенти избират археологията като първо желание при кандидатстване в университет.

„До преди 20 години в нашия факултет малко студенти бяха приемани с първото си желание, обаче сега процентът е повече от половина,“ заяви Джао Джундзие.

„С моите резултати на гаокао можех да избера по-популярни специалности като компютърни науки или финанси. Но нямам интерес към тях. Запознах се с развитието на археологията, особено технологиите свързани с нея, които бурно се развиват към момента и реших да избера тази специалност,“ каза студентът Ли Гуандзъ от Факултета по археология към Дзилинския университет.

Друга студентка по археология казва, че за младите археологията е всъщност е „доста готина“. Тя не е търсене на съкровищата, а е процеса за допълване на историята с факти. Според нея археологията е свещена специалност.

За много хора от бранша археологията е не само „интересна“, но и „полезна“. Директорът на музея „Уджун“ в провинция Дзянсу, Чън Зънлу каза, че наред с научно-технологичното развитие, археологията вече не е това, което много хора и представят за нея, а именно „държане на малка лопатка и четка“. „Трябва да имаш богати познания по история, както и уменията на инженер“ е общото усещане на много студенти в специалността. Според него археологията е от голямо значение за засаждането на цивилизационните гени, изясняването на традиционните ценности и насърчаването на културното доверие.

През последните години и правителството придава все повече значение на защитата на културните реликви и излезе с „Предложения за засилване на защитата и използването на културните реликви“ и други мерки.

Понастоящем бурно се развива културната икономика, както и културните мероприятия. Търсени са телевизионните програми, свързани с културното наследство, като „Реставрирам културните реликви в Забранения град“, „Националните съкровища“ и др., които карат повече хора да посетят музеите. Публикуваният от Института за изследвания на културната икономика при университета Цинхуа доклад „Пазарните данни на културните иновативни продукти на музеите през 2019 г.“ показва, че през последните години пазарът на културните иновативни продукти в Китай се развива с бързи темпове и обемът му за 2019 г. е 3 пъти по-голям отколкото през 2017 г.

Специалистите считат, че насърчаването на държавната политика и подкрепата на музеите стимулират повече млади хора да проявят интерес към археологията.

Какви са перспективите за заетостта в археологията?

Немалко хора ще попитат дали е трудно да се намери работата след като завършиш специалност археология? Журналист откри, че перспективите за заетостта в сферата са широки, като например в археологичните институти, управленията за защита на културните реликви, музеи, центрове за опазване на културното наследство, висши учебни заведения, компании за географски проучвания, аукционни къщи и индустриите, свързани с новите медии.

Джао Джундзие, студент от Дзилинския университет каза, че повечето от завършилите археология се занимават със специалността си. Въпреки, че приходите им не може да се сравнят с тези в интернет или финансовата сфера, но като цяло се намират на средно ниво и работата им е по-стабилна спрямо частните компании.

„Броят на археолозите в страната е малък, което не може да покрие нуждите,“ каза Чън Дзиенли. Всяка година има няколко хиляди разкопки, където работят не повече от хиляда археолози, разликата е голяма в сравнение със страни като Франция и Япония, добави той.

По данни на Държавното управление на културните реликви понастоящем в Китай има 767 хиляди недвижими и 108 милиона движими национални културни реликви, както и безбройни народни колекции. Според прогноза на музеите, за 2015 г. недостигът на специалисти по реставрация е 26 хиляди. Документът на първото национално проучване за движими културни реликви през 2017 г. показва, че до 40% от културните ценности се нуждаят от реставрация и над 16% от тях са повредени или сериозно повредени.

„В момента в страната има повече от 5000 музея, където всека година се организират няколко хиляди изложби, затова е необходимо голямо количество специалисти по археология, няма проблем със заетостта на завършилите,“ така обясни Чън Зънлу. Според хората от бранша, със социално-икономическото развитие все повече хора ще имат интерес към историята и културата, затова ще продължи недостигът на специалисти в сферата.