Председателят на Синдиката на българските учители: от десетилетия Китай изпреварва образователните системи по света

Доктор на ик.науки Янка Такева е председател на Синдиката на българските учители от 1994 г . до момента. Тя е председател и на Националната комисия за работа с жените, младежите, децата и семейството и на „Обществен женски парламент - 21 век”

Член е на Българската академия на науките и изкуствата. Многократно е награждавана с най-високи български и международни отличия и медали за приноса й в областта на духовното развитие на нацията и като признание за развитието на международното сътрудничество и подобряване на образователния процес между различните страни в света.

Тя отговори на няколко въпроса специално за Радио Китай.

Въпрос: Г-жо Такева, от 4 февруари т.г. 200 000 ученици и преподаватели се връщат в класните стаи, след четиримесечно онлайн обучение от началото на новата учебна година. Какво е Вашето мнение, като председател на Синдиката на българските учители – обучение в класните стаи, или дистанционно?

Отговор: Ако условията позволяват, редно е всичко, което е свързано с обучението, образованието, възпитанието и социалната хуманизация да се извършва в класните стаи. Но поради факта, че пандемията COVID-19 ни затвори вкъщи, ние сме длъжни да се справим със ситуацията, такава, каквато е- И тук искам да подчертая, че много бързо и качествено, българската образователна система успя да се приспособи към обучението от разстояние - електронното обучение. Българските учители се справиха добре, но дистанционното обучение е „компенсиращо”. То не може да даде онова, което дава живият контакт между учител и ученик. Всички методи и средства, които се използват при „живия” учебен процес, както по време на практическите упражнения по природни науки – химия, физика, биология, които се провеждат в добре оборудвани кабинети, така и при хуманитарните дисциплини, не могат да се използват от разстояние. Ето защо всички световни организации като ООН, ЮНИЦЕФ, ЮНЕСКО и други, които се занимават и с въпросите на образованието, политическите лидери в отделните страни, също и международни неправителствени организации в тази сфера, са изключително разтревожени от факта, че през изминалата 2020 година, над 36 милиона деца по света останаха неграмотни. Причината за това е невъзможността им да се включат в онлайн обучението. Техният брой за Европа е около 2 милиона, а за България – между 35-40 хиляди. Тази цифра за нашата страна никак не е малка, като се има предвид площта и населението ни, а и демографското развитие и проблеми. В този смисъл, моят апел е: колкото се може по-бързо децата да се върнат в класните стаи! Това трябва да се случи, за да не отпаднат от учебния процес важни теми, които е трудно да се разглеждат и изучават дистанционно. Според мен, не всички ученици ще могат да компенсират тези загуби, а това е изключително тревожен факт.

Въпрос: Как стои въпросът с носенето на предпазни средства и спазване на противоепидемичните мерки в училищата?

Какво е мнението ви за ваксините?

Отговор: Що се отнася до носенето на предпазни средства – маски, и спазването на останалите противоепидемични мерки - те са задължителни за всички училища. И ученици и преподаватели ще носят маски през цялото време, няма да се правят изключения за ваксинираните учители, а децата ще имат възможност да свалят маските си за няколко минути в средата на часовете. За това има и специална заповед на министъра на образованието на България.

Днес целият свят живее в неспокойни времена, заради пандемичната обстановка. И единственото решение на този проблем са ваксините! В момента в България е приоритет ваксинирането на преподавателския състав, на учителите и персонала от детската градина до последния гимназиален клас, както и на всички преподаватели във висшите учебни заведения. Те са в приоритетна група и в момента се извършва ваксинацията им. До сега са ваксинирани около 1500 преподаватели, като този процес продължава. Българските учители са наясно, че друго спасение освен ваксините срещу ковид-пандемията няма. Всички знаем, че това е факт още от появата на първите световни пандемии!

Въпрос: Има ли българското училище достатъчно ресурси за обучение и работа по време на пандемията от COVID-19 и как се справят преподавателите, какви са най-големите им трудности?

Отговор: В България имаме осигурени почти 90% от информационните ресурси , което се случва от една страна - благодарение на бюджетното финансиране, но от друга - от програми и средства от различни европейски фондове. Така например, в момента се провежда обществена поръчка за закупуване на 80 000 броя различни информационни ресурси, които ще бъдат предоставени и на ученици, и на учители. Но тъй като всички тези информационни средства остаряват и затова е необходимо те да се обновяват постоянно.

Българският учител успя много бързо да се приспособи към дистанционния начин на обучение. През м.март миналата година, когато бе обявена ковид-пандемията и се премина към онлайн обучение, българските преподаватели много бързо създадоха около 47 платформи. Сега те са обедини в пет, които се оказаха изключително ефективни. И все пак – когато преподавателят не е в клас когато не може да усети емоционалната същност на децата, не може да докосне всички с погледа си, не може да ги провокира и да разговаря с тях „на живо”, ситуацията е по-трудна. Българският учител се справя добре с дистанционното обучение, по което образователният процес работи вече четири месеца от началото на новата учебна година – от м.септември 2020, до момента. Но в резултат на това започнаха да се появяват и някои здравословни проблеми, както при децата, така и при учителите. Защото не може да се седи пред компютъра в продължение на 7-8-10 или 12 часа, Това нарушава и психическото, и физическото здраве, води до стресови състояние, които от своя страна пораждат насилие и агресия.

Синдикатът на българските учители подкрепя мнението на министъра на образованието, че единственият вариант е да се редуват присъственото и онлайн обучението, според развитието на пандемичната ситуация. На първо място, обаче е животът и здравето, както на децата, така и на техните преподаватели и родители, на цялото общество.

От 4 февруари т.г. в класните стаи се завърнаха учениците от 7, 8 и 12-и класове. Това е много важно именно за тези класове, защото на седмокласниците предстои оценяване на усвоените знания, необходими им за завършване на основното образование, което им дава възможност за кандидатстване в различни видове гимназии. За осмокласниците също периодът е много важен, тъй като те ще бъдат в първия си гимназиален клас, който е и първия етап от гимназиалното образование. А на 12-класниците предстоят зрелостни и държавни изпити и кандидатстването им в различните висши учебни заведения зависи от тях.

Въпрос: Ще успее ли страната ни да се справи с предизвикателствата на електронното обучение и през настоящата година, когато и учители и ученици са поставени в сравнително непозната за тях среда?

Отговор: Дистанционното обучение вече не е непозната сфера нито за учителите, нито за учениците или за техните родители, нито дори за децата от детската градина. Според закона то е забранено за деца от детските градини и за ученици от първи до четвърти клас, тъй като това са етапите, през които се извършва „ограмотяването” им. Образованието има пет основни функции: образователна, възпитателна, хуманистична, рехабилитационна и усвояване на трудови навици и умения. То не може да се погледне на снимка и да се реализира! Освен това, то включва и допълнителни елементи като работа с даровити деца, работа с деца, които имат специални образователни потребности, както и социална дейност.

Въпрос: Какво мислите за образованието в Китай, според Вас - как се справя страната с пандемията от коронавируса, и по-специално в областта на образованието и обучението на учениците?

Отговор: Китай беше първата държава, засегната от коронавируса. Сериозни рестрикции и локдауни бяха въведени в редица градове и области на страната, но след месеците на стриктното спазване на ограничителните мерки, страната успя да се справи с епидемията. Така е и с училищата.

Старая се да познавам образователните системи в света и мисля, че добре познавам повечето - както в Европа, така и в Азия.

В този смисъл, твърдото ми мнение е че вече от десетилетия Китай изпреварва образователните системи по света. И една от основните причини е редът и дисциплината. Защото спазването на законите, независимо дали става дума за дете на управленец, или на обикновен оризопроизводител – законите са еднакви и се спазват еднакво от всички! Това е начин на възпитание в Китай! Също така съм впечатлена от строгото спазване на правилата за начина на обхвата на децата: те учат по програми, много близки до възрастовите им особености. Друг много важен момент е личното отношение към учителя, който е поставен „на пиедестал”! Децата в Китай се възпитават в много ценното „междупоколенческо” отношение. Не напразно китайската икономика и информационно-технологично развитие и китайските иновации завладяват целия свят с толкова бързи темпове. И една от причините е, че всичко тръгва от образованието!

Винаги, когато съм участвала в различни световни конгреси, с огромен интерес съм слушала китайските колеги и съм се възхищавала на изключително добрата им организация и на отношенията в училища и университети.

Разговорът проведе И.Балевска