Изкуство върху черупка

Според Юен Дзяджао, всяко едно яйце е уникално по своята форма, цвят и усещане. Точно като човешкото лице, изпълнено с жизненост. Крехката черупка на яйцето се превръща в необятен свят в неговите ръце.

63-годишният Юан Дзяджао е единственият наследник на нематериалното културно наследство на Шанхай „гравиране на черупки на яйца“. Негови произведения няколко пъти са представлявали Шанхай на изложбения щанд на Световното изложение. От 40 години насам, почти всяка вечер той прекарва в гравиране на яйца.

На бюрото му има поставена картонена кутия с пет гравьорски длета, молив, четка за зъби и гума за полиране. С молива той оформя линиите върху черупката, които внимателно издълбава в красиви бели мотиви. В студиото е тихо, с изключение на шума от гравирането с длетото.

През 1980 г. Юен Дзяджао заминава в град Далиен на командировка. Неочаквано на входа на гарата забелязва уличен търговец, седнал на малък стол, който дълбаел шарки върху яйчена черупка. Юен веднага бил привлечен от новото нещо пред себе си и не спирал да съзерцава ръката на търговеца.

Възможно ли е нещо толкова крехко, да не се чупи?

Цял следобед Юен седял до търговеца и го наблюдавал. Слънцето залязло, гарата се изпразнила, а търговецът се приготвял да си тръгне. „Момче, достатъчно ли видя?“, попитал търговецът Юен Дзяджао, на което той отвърнал: „Можеш ли да ме научиш?

Търговецът се съгласил и му дал пет яйчени черупки, малко длето и го оставил да опита. Не след дълго всичките пет черупки вече били счупени. На следващия ден търговецът отново дошъл и му показал правилния начин да държи яйцата, как да съчетава лявата и дясната ръка и как да борави с длетото, след което му дал още пет черупки.

Започвайки да се упражнява според техниката на майстора, наистина черупките не се пропуквали. Той останал в Далиен 6 дни, като през цялото време гравирал яйца.

След като придобил опит, Юен Дзяджао започнал да подобрява творбите си, а търговецът доволно поклащал глава.

След завръщането си в Шанхай, Юен продължил да усъвършенства уменията си, постепенно експериментирайки с различни трикове и прекарал две години в изучаване на цветовете върху черупките. Първоначално тъй като много страхувал да използва сила, често го боляла китката от напрежение. Ръката му била често издраскана, но той продължил да с труди, понасяйки болката. На лявата му ръка все още могат да се видят големи и малки белези.

Гравирането на яйца изисква пълно внимание и фокус, а късно вечер за него било най-доброто време за работа. В ранните години майка му се разболяла и останала на легло в продължение на десет месеца. Той свикнал да гравира през нощта близо до майка си, често не усещал как времето изминава и само за миг вече било 4 часа сутринта.

В миналото в периода на плановата икономика всеки член на семейството можел да закупи ограничен брой яйца. Когато свършил с неговите черупки, обикалял да търси от съседите. След като икономическите условия се подобрили, той ходил на пазара всяка седмица да избира яйца и често оставал там с часове. Големи, гладки, тъмни, с дебели черупки, без черни петни ... Той ги оглеждал едно по едно, за което често давал повече пари на продавачите.

В ранните години, моделите, които той изработвал, били относително прости, като китайския зодиак, който може да бъде завършен за един или два дни. След това се опитал да приложи други техники, плюс времето за дизайна. Някои от тях му отнемало месец да завърши. Юен Дзяджао винаги бил търпелив с нещата, които харесва.

За разлика от други майстори, той не се издържа с гравирането на яйца. Тя е просто хоби, което му помага да се справи със самотата и да убие времето.

През 2007 г. съпругата му, малко преди да се пенсионира, започнала да практикува тайчи в парка Хункоу. Виждайки го как всеки ден гравира яйца вкъщи, тя му предложила да открие сергия в парка. „Тъй като толкова ти харесва да ги правиш, поне ги продавай, а и хората ще могат да видят на място как се гравират черупки“, казала му тя.

Още на втория ден рано сутринта, Юен Дзяджао взел черупките и инструментите си и се отправил към парка. Първоначално се притеснявал много. Месец по-късно обаче той можел едновременно да гравира и да отговаря на въпросите на минувачите, някои от които дори започнали да купуват творбите му за по 20-50 юана.

След известно време той постепенно се прочул сред хората. Тъй като гравирането на яйца е много известен занаят в Русия, учителите по руски език в близкия университет за чужди езици станали негови чести посетители и му давали по 100 юана за произведение. Това му вдъхнало увереност, че този занаят си заслужава.

След това той участвал в конкурс за национални изкуства и занаяти към Световното изложение и представил 15 творби. Четири от тях са избрани за участие, наречени „Шанхайски пейзаж“. Юен Дзяджао се почувствал изключително горд и голям късметлия. „Аз не представям себе си, а град Шанхай“.

По време на изложението Юен Дзяджао внимателно оглеждал творбите си, сякаш се върнал назад във времето, когато за първи път видял уличния търговец да гравира черупки.

Юен споделя, че цял живот е приемал гравирането на яйчени черупки за забавление. Неочаквано обаче се превърнал в наследник на това нематериално културно наследство и в момента е единственият такъв в Шанхай. Нещото, което притеснява Юен Дзяджао, е че все още не е намерил човек, на който да предаде занаята и който да бъде същото толкова упорит и търпелив.

В миналото той отказвал да приема чираци, тъй като се опасявал, че занаятът ще им доскучае и ще им липсва търпение. Когато някой го попитал: „Колко време трябва да уча, за да почна да печеля пари от гравирането“, Юен с презрение отвръщал: „Ако мислите само за пари, не идвайте изобщо да се учите“.

През 2012 г. майсторът започнал да популяризира техниките за гравиране на яйца в Културния център Суннан и да преподава безплатно. Понастоящем много провинции и градове в Китай са включили гравирането на яйца като нематериален обект на културното наследство и много хора се занимават с това изкуство. Юен Дзяджао вярва, че началото е лесно, но за да се създадат произведения, заслужаващи възхищение, човек трябва да положи огромни усилия и да бъде търпелив.

Юен страда от диабет и се притеснява, че ако здравето му се влоши, няма да има на кой да предаде любимия си занаят. Той е готов да сподели всичките си техники, но по-голямо внимание обръща на културния оттенък на произведението, отколкото на технологията.

Например, той завършва творбата си „Величествен пейзаж" за шест месеца и половина. Върху черупката са гравирани четири изящни паравана с планини, реки и облаци, като всеки от тях е свързан с пеперуди, символизиращи дълголетието.

Тези произведения, създадени късно вечер с голямо въображение и много любов, са като негови деца, станали част от живота му.