Уан Джънхай и неговият ресторант

Когато говори за живота си, 48-годишният Уан Джънхай не може да скрие своята радост и щастие. Четиричленното му семейство живее в село Хуанцюся в окръг Тачън, Синдзян-Уйгурския автономен район, Северозападен Китай. Големият му син работи в гр. Карамай, а малкият учи извън селото. В момента вкъщи живеят само Уан Джънхай и съпругата му, които стопанисват семейния ресторант.

„Отворихме го преди четири години. През първата година продадохме 400-500 пилета, през втората 700-800, а третата вече над хиляда“, каза Уан Джънхай.

Съпругата на Уан, Ма Дзинхуа е умел готвач и всички хвалят нейните гозби, от съседите до близките и приятелите. Преди 4 години с подкрепата на селото семейството открива ресторант, известен с домашното ястие „Бакуайдзи“ (букв. „осем парчета пилешко“ на китайски). То е измислено на базата на известното в целия район ястие „Дапандзи“ (Пилешко в голяма чиния).

„Тяхното„Бакуайдзи“ е много известно сред съседните села. Ежегодно продават повече от 1500 пилета. Лесно е всеки ден да са продадени шест седем,“ заяви членът на партийния комитет на село Дзюдзиенлоу, Дзя Жунся. По нейните думи, отзивите на клиентите са изключително добри и много от тях идват редовно в ресторанта. Годишният доход на семейство Уан безпроблемно достига 200 хиляди юана.

Когато започне да говори за най-популярното ястие в ресторанта му, Уан Джънхай не може да спре. „Всеки ден идват много хора, дори от далечни места. Трябва предварително да направят поръчката. Особено през лятото вътре е пълно, клиентите чакат пред входа половин час или повече на опашка. Вчера дойдоха и хора от Урумчи“, каза той.

Клиентите, за които говори Уан, са пътували от Урумчи над три часа, за да се насладят на „Бакуайдзи“, дори си поръчаха още една порция. Благодарение на добрия вкус и приемливата цена, клиентите в ресторанта на Уан не спират да се увеличават и да се връщат отново и отново.

„Понякога не мога да гарантирам, че ще имам достатъчно домашни пилета, затова купувам от съседите. Те също са доволни, защото едно пиле може да се продаде за 150 до 170 юана. Купувам дузина или двайсет“, каза Уан Джънхай.

Освен пилета, Уан също купува царевица от селото за фураж. Всеки път купувам от десет до двайсет тона, което ми стига за половин година.

Селяните са много щастливи и доволни от допълнителните доходи. За да се повишат приходите и се подобри живота им, местното ръководство е предприело различни мерки, като например в селото на Уан Джънхай, всяка зима, когато няма земеделска работа, се организират групи за практикуване на различни видове умения. Съпругата на Уан, Ма Дзинхуа често участва в тях. Тя ни каза, че в групата по готварство, тя се е научила да приготвя ястия и тестени изделия. „Насърчаваха ни и да отглеждаме пилета“, споделя още тя.

Благодарение на политиката и собствените усилия бизнесът на Уан Джънхай става все по-успешен. Освен 500 пилета, той отглежда още крави и овце. Неговото домакинство се е превърнало в база за образцово животновъдство в селото. Мястото често е посещавано и от хора от съседни села, които да се поучат от неговия опит.

Ръководителят на местните власти Хао Шуай заяви, че благодарение на качествената орна земя в Синдзян, животът на селяните ще се подобрява, стига да се полагат непрекъснати усилия. „Като се добави добрата държавна политика, ние предоставяме технически персонал в помощ на селяните за разрешаване конкретните им трудности и проблеми“.

Дори клиентите на Уан Джънхай вече имат план за бъдещето на ресторанта. Те се надяват той да разшири бизнеса си в други места, за да могат повече хора да опитат вкусните му ястия. Обаче Уан Джънхай е на друго мнение. За него качеството винаги е на първо място. Предпочита да забави стъпката за разширяване и да изчака най-добрата възможност. Той много цени думите на председателя Си Дзинпин, че щастието идва от упоритата работа, без нея няма как да се постигне.