Докладът за заетостта на етническите групи в Синдзян

Напоследък някои западни мозъчни тръстове твърдят, че в Синдзян се извършва „масов принудителен труд“, което се насърчава от някои политици. Така ли е това наистина? За да отговори на този въпрос Центърът за проучване на развитието в Синдзян покани специалисти и учени, които да проучат ситуацията със заетостта на етническите групи в района.

Експертите посетиха над 70 предприятия, селски трудови кооперации и частни фирми в различни краища на Синдзян, като Или, Карамай, Кашгар, Хотан, Кизилсу, Аксу, Шихези, както и в Пекин и Тиендзин, където разговаряха с над 800 управители и работници там. Специалистите са изследвали 26 правителствени документа от 2016 г., както и 48 научни статии по темата от 2005 г. насам. След обстоен анализ екипът от учени заключава, че управите на различни равнища и съответните предприятия в Синдзян, както и други провинции в страната, активно са съдействали на етническите групи да намерят заетост и напълно са гарантирали техните основни права, като право на труд и развитие. Хората там са свободни да работят, избират работни места и стартират собствен, което означава, че „принудителен труд“ не съществува. Твърденията на западните мозъчни тръстове са погрешни, а аргументите им неоснователни.

Заетостта на етническите групи в Синдзян включва три вида: местна заетост, заетост в околните на района градове и в други провинции на страната. Изследването установява, че заетостта сред етносите е напълно доброволна, независима и свободна.

От проучването става ясно също, че въпреки бързото развитие на индустриите в Южен Синдзян, те все още не могат да задоволят нуждите на местните жители от заетост. Все повече работници от южните райони търсят заетост в градовете в северната част на Синдзян и други по-развити провинции.

Желанието на хората от етническите малцинства да търсят работа навън също е отразено в резултатите от изследването. През последните години експертите и учените изследваха ситуацията със заетостта на етническите малцинства в Пекин, Тиендзин, Ухан, Нанкин, Дунгуан, Сиан и други места и еднодушно считат, че работата им извън родните места е абсолютно по тяхно желание и те могат сами да решат дали да работят в други провинции и с какво да се занимават.

От разговори и обмен с хора от различни етноси експертите разбират, че те се надяват правителството да им помогне при намирането на работа. Съответните проучвания също показват ролята на правителството за тяхната заетост извън родните краища. Учените предложиха местните правителства да организират износа на работна ръка и да предоставят повече работни места за нуждаещите се.

През последните години правителствата на различни нива в Синдзян придават голямо значение на заетостта и са въвели приоритетни политики в сферата. Местните управи координират етническите малцинства да работят извън района винаги на доброволен принцип, като предварително ги питат за желанията и изискванията им спрямо заетостта. Хората могат да участват в професионалната подготовка по желание, ако не искат, не биват принуждават.

Практиката през последните години в Синдзян доведе до формирането на научно ефективен и систематичен механизъм за заетост. Ежегодно правителството влага огромни средства в професионалната подготовка. За периода 2014 - 2019 г. близо 7 милиона местни жители са участвали в професионално обучение. Много от тях са намерили задоволителна работа. В този период 16,57 милиона души са работили по други места, от тях над 10 милиона са от южната част на Синдзян.

През 1999 г. Международната организация на труда предложи концепцията за „достоен труд“ за първи път, което означава, че чрез насърчаване на заетостта, укрепване на социалната сигурност, защита на основните права и интереси на работниците, правителството, предприемаческите организации и синдикатите провеждат тристранни консултации и диалог, за да гарантират, че трудещите се работят в условия на свобода, справедливост, безопасност и достойнство. Районът Синдзян активно реагира на инициативата на Организацията, за да се стимулира максимално достойния труд на етническите малцинства. По данни на Статистическото управление в района, през 2019 г. минималната месечна заплата в района е варирала между 1460 - 1820 юана. Но тъй като много от тях работят по други места, доходите им са много по-високи от стандартите. Много от тях успяха да построят нови къщи и си купят добитък. Работата им извън Синдзян видимо подобри техния живот.

Мнозинството от хората от етническите групи, които работят навън, са мюсюлмани. Правителството уважава и защитава свободата им вероизповедание и отговоря на техните нормали религиозни нужди. Не се ограничават религиозните мероприятия в рамките на закона. Експертите установиха, че много компании осигуряват мюсюлманска храна и добри условия по настаняване.

За определен период в миналото някои жени от етническите малцинства в южната част на Синдзян бяха повлияни от екстремното мислене и ограничени от традиционни представи, което ги правеше крайно консервативни и те не желаеха да работят навън. Благодарение на заетостта, днес те са значително по-еманципирани. Някои от тях сами откриват шивашки ателиета, сладкарници и фризьорски салони. Други работят в близки предприятия или компании в други провинции, като с редовните заплати са способни да изхранват семейството си.

Проучването показва, че в Синдзян се прилага националният осигурителен план, чийто приоритет са работниците мигранти от етническите малцинства, хората с гъвкава заетост и нови категории заетост. Правителството там активно ги насърчава да се включват в социалното осигуряване. До края на 2019 г. 19 милиона местни жители притежават основи социални осигуровки за пенсия, безработица и трудова злополука,

Фактът, че етническите малцинства в Синдзян имат достоен труд е очевиден знак за развитието и напредъка на човешките права в района, а също така е забележителен резултат от политиките на китайското правителство спрямо управлението в Синдзян. Т.нар. „масов принудителен труд“ е в противоречие с реалностите, а твърденията за такъв са неразумни и несъстоятелни. Той е изцяло изфабрикуван от нищото с политическа цел, и напълно разкрива истинското лице на тръстовете като помощници на САЩ и други антикитайски сили.

Синдзян-уйгурският автономен район с централния си град Урумчи, се намира в Северозападен Китай, и е един от петте автономни района на етническите малцинства в страната. Той е най-големият административен район в Китай на провинциално ниво. Общата му площ 1,66 милиона квадратни километра. По данни до края на 2019 г. неговото постоянно население е около 25 милиона.

Районът има над 5600 километра граници с Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Пакистан, Монголия, Индия и Афганистан. Той бе важен коридор на древния Път на коприната. Към момента районът е необходимо звено за втория Азиатско-европейски сухопътен мост и е с важно стратегическо местоположение.

В Синдзян живеят 55 етнически групи, най-многобройните от които са уйгури, ханци, казахи, хуейци, киргизи, монголци, таджики, сибо, узбеки, татари, даури, руснаци и манджури.