Пътят към избавянето от бедността: моделът на село Лагъж

На тибетски език „лагъж“ означава бяла палатка. Малкото село, носещо това име, се намира в автономния окръг на тибетския етнос Хуаннан, провинция Цинхай, Северозападен Китай. Там средното надморско равнище достига 3500 метра и местните хора се препитават със скотовъдство.

Обаче наред с развитието на традиционното скотовъдство, пасищата на Лагъж претърпят екологична деградация.

„От 90-години на миналия век насам в пасищата започнаха да се образуват пясъчни почви и имаше все по-малко трева за говедата и овцете“, каза селянинът Джихдуо.

По онова време в Лагъж заради единичната индустриална структура, екстензивното производство и управление, противоречието между тревните пасища и животновъдството и сериозната деградация, традиционното скотовъдство започна да се затруднява и хората се замислиха за реформа към модерното животновъдство.

С усилията на местните пастири, селото реши да създаде професионална екологична кооперация. От 2010 г. шефът на кооперацията Ъдуо и старейшините в селото в продължение на година насърчаваха селяните да се присъединят към нея. Според него развитието на кооперацията не е трудно, по-трудно е да се накара хората да се откажат от традиционните си схващания.

Научният модел създава икономическа изгода. Джихдуо е сред първите хора, които се включват в кооперацията. Всяка година неговото семейство може да получи 50 хиляди юана от кооперацията и годишните му доходи надвишават 70 хиляди юана. До 2019 г. 180 от общо 184 семейства в селото са вече част от кооперацията. Общо 871 души са нейни членове, което заема 98% от населението на селото.

През 2010 г. средните годишни доходи на глава от населението в Лагъж бяха 2512 юана, а в момента са вече 8240 юана.

По примера на Лагъж, в цялата околия се откриват 64 подобни кооперации и 37 бази за стандартно отглеждане, в резултат на което 10 344 бедни хора са облагодетелствани и през 2018 г. цялото село се избавя от бедността.

„Моделът на Лагъж“ вече се превърна в нов начин за премахване на бедността в пасищните зони в южната част на провинция Цинхай, които поеха по пътя на модерното животновъдство.