В търсене на по-добър живот – историята на едно бедно тибетско село

Чангун е жителка на село Джадза, намиращо се в Тибет. На 59-годишна възраст тя се сдобива с първия си семеен портрет, когато заедно с петчленното семейство се преместват в новия им дом. На снимката майка, дъщеря, зет и двама внука са застанали усмихнати пред новозакупения 50-инчов телевизор и гледат любопитно в камерата.

Семеен портрет - тази концепция никога не присъствала в света на Чангун до тази година. Всъщност предишната й среда на живот не е имала такива условия.

В село Джадза има 480 домакинства с общо 2154 души. Първоначално Чангун е живяла в планината в северната част на селото, точно както другите. Това е високопланински пасищен район със средна надморска височина над 4600 метра.

Къщите в планината са направени от дърво и камък, с малко пространство, лошо осветление и вентилация. Дори през деня се налага да бъде пускана лампа. Оформлението на къщите е разхвърляно. Често се случва две семейства да делят една стена. Когато хората вляво от стената се карат, тези отдясно се опитват да ги успокоят, шумоизолацията е изключително лоша и няма тоалетна.

Освен това къщите им са разположени предимно по склонове, а пътищата са тесни и извити. Тук кола изобщо не достига. Хората пренасят всичко на раменете си. Училищата, клиниката, както и други институции в подножието на планината. Всеки път отнема около половин час да се слезе в селото.

Тук напрежението е нестабилно и често токът спира, което трае два или три дни. Водата е още по-голям проблем. В планината няма течаща вода. Ако селяните искат вода, най-близкият воден източник е на 500 м разстояние.

През последните години валежите се увеличиха и ерозията на почвата се засили. Много жилищни сгради имат проблеми като увреждане на основите, напукване на стените и течове при дъжд, които застрашават живота на хората.

На фона на политиката за преместване и намаляване на бедността, през януари 2018 г. беше изпълнен проектът за преместване и пренаселване в село Джадза и беше избрано ново място в подножието на планината.

В началото хората бяха скептични към преместването. В края на краищата това е място, където са израснали поколения, които са дълбоко свързани с него; заедно с липсата на разбиране за новите къщи, е неизбежно да има притеснения. По това време съседите, които обикновено са делели стена, се сплотявали и решавали, че ако един от тях не се премести, то и другият няма да го стори.

В отговор на тази ситуация Джашипинцо, партийният секретар на селото, организирал специален работен екип, който започнал интензивна кампания по убеждаване и посещения при всяко домакинство, за да обясни типовете и функциите на новите къщи. След половин година работа, 169 семейства с общо 788 души са окончателно включени в списъка за преместване, 79 от тях са регистрирани като крайно бедни домакинства.

Новите жилища започват да се строят през септември 2018 г. и до юни 2020 г. жителите на селото се преместиха в новите си домове. Изграждането отнело по-малко от 2 години и всички съоръжения като водоснабдяване, електричество, пътища и комуникация бяха готови. Създаден бе и нов площад за отдих. Сега всяко домакинство разполага с тоалетна с вода и без вода. Първата може да се използва нормално през лятото, а когато през зимата водата в тръбите замръзне, се използва другата.

След като се премести, Чангун за пръв път усети какво означава простор и светлина. Вече не й се налага също да се притеснява за спирането на тока. Течаща вода у дома е едно изцяло ново преживяване за нея. „Наистина, по-добре се живее тук“, тя каза с усмивка.

Сега дневните доходи на нейния зет са се увеличили от 10 на 140 юана, а дъщеря й продава домашно масло и други млечни продукти, благодарение на отглежданите от тях овце и якове. Семейството е изпълнено с надежда за бъдещето.

Новата къща и щастлив живот на семейството на Баймаладжън

Вървейки по широкия път пред Центъра за дейности на село Джадза, пред вас се открива широкия площад, а малко вляво се намира домът на Баймаладжън. Той представлява двуетажна красива къща с двор в типичен тибетски стил.

Седемчленното семейство на 44-годишната Баймаладжън се е преместило от планината едва през юни тази година. Мъжът и зет й са пастири. Най-голямата дъщеря има малък бизнес в Лхаса, а по-малката дъщеря е студентка в Тибетския национален университет и обикновено е далеч от дома. Всеки ден Баймаладжън прекарва времето с две прекрасни деца - нейните внук и внучка.

Нейният дом е светъл и просторен. Всички мебели са нови. Говорейки за предишната си къща, Баймаладжен каза: „Не беше хубава. Имаше само три стаи. Цялото семейство спеше в една стая“.

Разбира се, примерът с Баймаладжън не е единствен. „Високо, тясно, мръсно, хаотично и мизерно“, така жителите на Джадза описват селото си. В миналото всички живееха на върха на северната планина, със стръмни склонове, тесни пътища и много завои. Къщите бяха разхвърляни и сбити, а движението беше неудобно. Автомобили не можеха да достигат селото.

През 2018 г. беше приложен проектът за намаляване на бедността чрез преместване и селският партиен комитет представи подробностите около политиките. Чувайки, че има толкова добра политика, Баймаладжън решава, че трябва да се премести. Сега условията на живот на семейството й са се променили изцяло. Къщата разполага с няколко стаи, големи и малки. Според споразумението по проекта за намаляване на бедността в село Джадза, всяко семейство трябва да плати малка част от общата инвестиция в жилищно строителство, когато се премести в нов дом.

Проектът не само решава притесненията на всички по отношение на финансовите средства, но също така обмисля подробностите. В двора на къщата на Баймаладжън също може да се види специалната тоалетна, която работи с и без вода.

Първоначалният строителен план е включвал изграждането на стандартни тоалетни. Селото се намира във високопланинска зона на 4600 метра надморска височина. Много хора съобщават, че през зимата водопроводните тръби са замръзват и не могат да се използват. Следователно, след задълбочено проучване, проектантите и съответните отдели, представители на фермери и пастири и строителното звено на проекта преразгледаха плана и накрая решиха да въведат новия метод: от април до средата на октомври всяка година, приоритетно използване на водни тоалетни ; от средата на октомври до края на март следващата година могат да се използват сухите тоалетни.

Живеейки в просторен и уютен нов дом, Баймаладжън е щастлива. Една малка стая на втория етаж все още не е ремонтирана. Тя ни каза с усмивка на лице, че след като бъде готова, планирала да я даде на внука и внучката си.

Какво означава да живееш добър живот? Отговорът може би се крие в усмивките по лицата на хората.