Какво предстои оттук нататък за завършилите студенти в Китай

С лятото дойде и сезонът за дипломирането на студентите във вузовете. Тази година той бе изключително специален и незабравим за завършващите. На фона на епидемията от новия коронавирус как новите висшисти търсят работа?

Заради епидемията немалко завършили избраха да изчакат ситуацията да се подобри. Интересното е, че университетите и преподавателите са дори по-разтревожени от самите студенти.

Уей Ю, възпитаник на Шандунския научно-технически университет: „Получих оферта от една компания за недвижими имоти и винаги съм си мислил, че ще работя в тази сфера. Обаче, след като се запознах по-отблизо с нея, реших, че не е подходяща за мен. Те дори нямат почивни дни за празника Средата на есента и националния празник. Най-накрая реших да се откажа“.

„Разбрах, че понастоящем не е добра средата със заетостта. Имах някои възможности, но не особено перспективни, затова ги отказах. Мисля, че трябва да намеря работа, която ми подхожда и отговаря на условията ми, ако няма, предпочитам да почакам известно време“, споделя още Уей Ю.

Ли Лей от Югозападния юридически университет: „От втори курс се подготвям за следване в чужбина. Сега обаче ситуацията с пандемията по света е сериозна. Вероятно повечето чуждестранни университети ще намалят приема на студенти, но вече съм положил огромни усилия и пари за целта и не мога да се откажа. Реших да продължа подготовката и се адаптирам според ситуацията“.

Журналистическо проучване показва, че през последните няколко години отлагането на намиране на работа се превръща в обичайно явление сред завършилите. Така например в университета на Чунцин, от повече от 500 завършили студенти през 2019 г., които още не работят, с изключение на кандидатите за магистър, държавни служители и изучаващите се в чужбина, още 5% от тях нямат никакво желание за работа.

Епидемията постави още повече завършили в режим на изчакване. Скорошно проучване на шанхайския екип към Националното статистическо управление сред 3518 нови висшисти в града показва, че 34% от тях са избрали да забавят намирането на заетост, от тях още 90,4% са решили да продължат обучението си, а останалите 9,6% предпочитат да отложат работата за известно време.

„Моят избор, разбира се, е да стана държавен служител“, това е стандартният отговор на висшистите на въпроса за предпочитано работно място.

Тан Син, магистър в Пекинския университет: „Внезапната епидемия промени изцяло кариерните ми планове. Още през миналата есен получих предложение от любимата си интернет компания, но епидемията засегна и тях. Затова реших да се върна в родния край и да взема изпита за държавни служители, за да имам по-стабилни доходи. Обсъждал съм въпроса и със състудентите си, които споделят моите притеснения. Всички ние предпочитаме сега да работим в държавни институции, въпреки по-ниските доходи“.

Студентът в четвърти курс в Синдзянския университет Ян Дзиефън: „Преди исках да работя в пазарно ориентирани медийни платформи, сега предпочитам държавните предприятия или институции, за да съм по-спокоен за живота си“.

Проучването показва, че в момента голяма част от свободните работни позиции се предлагат от частни компании, главно средни и малки предприятия. Повече от половината нови висшисти избират обаче да работят в големите държавни предприятия и ведомства. По-малко от една четвърт от дипломираните имат желание да работят в частни компании. Вследствие на това се появи очевидно структурно противоречие между търсенето и предлагането в сферата на заетостта.

Не малко висшисти избират да се справят с предизвикателството чрез самостоятелна заетост.

Студентката по педагогика от Югозападния университет Уан Йен: „Уча педагогическа специалност и искам да стана учителка в родния си край. Заради епидемията чак до края на март започна набирането на учители там и много се притесних. Два пъти се провалих на интервюта и останах разочарована от себе си, защото това не е истинското ми ниво. Искам да благодаря на моите състуденти. Те споделиха опита си с мен и ми помогнаха да подобря автобиографията и уменията си по време на интервю. С тяхна помощ аз се справих успешно и намерих работа.

Студентът в четвъртия курс от Югозападния университет Хъ Дзие: „Отдавна получих покани от Университета в Бристол и Манчестърския университет. След избухването на епидемията много приятели около мен се сблъскаха с вероятното забавяне на следването в чужбина и изпаднаха в лека паника. Няма смисъл обаче да се притесняваме. Дори и да не успея да отида във Великобритания навреме, ще си намеря първо работа в родния град, Чанша. През март тази година с няколко добри приятели създадохме медийно студио. Разпределихме работата си по специалности. Партньорите ми поеха техническата работа, а аз, като новак, отговарям за маркетинга и редактирането. Началото винаги е най-трудно. Първата ни задача бе да заснемем среща на клубните членове на една автомобилна марка. Бюджетът ни беше ограничен тогава, а голяма част от оборудването беше взето под наем. В крайна сметка направихме промоционалното видео според изискванията на клиента и спечелихме първия си хонорар. Впоследствие поръчките ни заваляха, бизнесът се подобри. Наскоро студиото ни засне промоционално видео на едно училище за чужди езици в Чанша и харесванията му вече надхвърлят 200 хиляди, което ме накара да изпитам чувство на удовлетвореност и постижение. Така с приятелите решихме да продължим този бизнес.

От тази година насам в различни места на страната бяха предприети серия от мерки за подпомагане на висшистите да създадат своя кариера. В Чунчин местните власти ежегодно избират 30 студентски проекта, на които предоставят стартов капитал, както и специалисти, които да им помагат и да ги насочват. В Циндао кметството ще предостави еднократна парична помощ за кариерно развитие на студенти, като разреши безлихвени кредити в размер на максимум 450 хиляди юана за срок от 3 години.

Благодарение на помощните мерки, постепенно се повишава увереността на новите висшисти за създаване собствена кариера. Сред новите висшисти на Чунчинския университет 48 души бяха избраха да получат стартов капитал. Те откриха над 20 мини предприятия, покриващи секторите на интернет приложенията, продажбата на електронни продукти, културата и изкуството и развлекателния бранш.

Същевременно трябва да се увеличи подкрепата за платформите за кариерно развитие в средни и малки предприятия, в екосистеми за иновации и зоните за предприемачество в университетите, с цел повече младежи да създават собствен бизнес в пазарната икономика.