Млад китаец с един крак преследва мечтата си по баскетбола

Когато наскоро китайският вестник "Жънмин жибао" публикува в социалните мрежи видеоклип на 26-годишно момче с един крак, което играе баскетбол, името на Луо Сяндзиен бързо набра популярност.

В баскетболните среди много хора познават Луо Сяндзиен, а феновете му обичат да го наричат „еднокракия боец“.

„Баскетболът ми помогна толкова много. Чрез него се запознах с много хора и станах по-уверен в себе си“, споделя Луо в интервю. „Заради баскетбола, знам как да работя усилено и да се сблъсквам с живота. Научих се да ценя всяка възможност да застана на игрището".

Ако напишете името на Луо Сяндзиен в търсачката, ще ви излязат повече от 2200 свързани с неговата история статии.

Луо се ражда през 1994 г. в окръг Малипо, провинция Юннан, в подножието на планината Лаошан до китайско-виетнамската граница. Когато е на 5 години, докато той и приятелите му си играят в планината както обикновено, се случва немислимото. До тях избухва снаряд, останал от войната. Когато момчето се събужда, то осъзнава, че завинаги е изгубило десния си крак.

„Защо аз? Защо се случи точно на мен? Луо Сяндзиен и до сега не иска да споменава инцидента, но все още си спомня усещането: „Не знам колко пъти падах, когато загубих крака си, родителите ми не знаят колко пъти съм плакал".

Но животът продължава. Подтикнат от родителите си, Луо се научава да стои изправен и да ходи. На 7 години тръгва на училище като другите деца.

„Това всъщност бе възможност да се докосна до баскетбола и спорта”. Луо си спомня, че по това време учителят в прогимназията го насърчава да участва в спортове и дори да се пробва в състезания. Един ден той събрал кураж да отиде на стадиона.

„Всеки ден си съставях план и тренирах сутрин и вечер", каза той.

В гимназията физическото състояние на Луо става все по-добро и по-добро, а упражненията му по-професионални. „По онова време тренирах заедно със спортистите в училището“. Играенето на баскетбол тогава за него е просто забавление след училище. Основната му тренировка включва скок на височина и дължина. „Тренирах усилено всеки ден повече от два часа сутрин и два часа вечер, като ставах в 5 ч.“

През 2009 г. Луо Сяндзиен участва за първи път в Спортно състезание за хора с увреждания в провинция Юннан, на които печели бронзов медал. „По това време исках да продължа да тренирам, мечтата ми беше да вляза в отбора на провинцията, а след това в националния отбор и да се появява на по-голяма арена…"

По този начин той тренира ден след ден, от първоначалното неприспособеност до свикването със всяка тренировка на дисциплините.

През 2014 г., когато Луо отново участва в състезанията на провинцията, той спечели два златни медала в скоковете на височина и дължина. „Спомням си, че резултатът от високия скок беше 1,68 метра, а дългият - 3,50 м. Това бе моментът, в който се сбъдна мечтата ми“.

Луо Сяндзиен е мислил да продължи да участва на подобни състезания, но със съжаление решава, че физическите му качества няма да отговорят на изискванията на състезания от по-висок ранг съм в по-високо ниво на състезание.

Той обаче не се отказва от баскетбола. “Баскетболът е любимият ми спорт. От прогимназията до сега почти не съм спирал да играя."

Всъщност във всяка вдъхновяваща история винаги ще има и неприятни епизоди, а историята на Луо не е изключение. В началото, когато се появява на игрището, е посрещнат със странните погледи на учениците, дори усеща някакво отхвърляне.

"Не им обръщах внимание. Свикнал съм на подобни погледи и не ме интересува много какво мислят другите за мен". През последните десет години баскетболният спорт оформи характера на Луо. „Обръщам внимание само на това, дали мога да се задържа по-дълго време на игрището и дали мога да получа удовлетворение от играта".

Поради физическото си увреждане, Луо Сяндзиен не притежава добри способности да се бори за топката с другите, затова започнал да тренира главно стрелба.

„Обикновено отделям специално време да тренирам сам стрелба за три точки и го правя по стотици пъти всеки ден“. Луо винаги е считал прочутия баскетболист Коби Брайънт за свой идол, а упоритостта на Коби да става в четири часа сутринта винаги е вдъхновявала младежа.

„Няма значение дали мога да направя изстрела или не, винаги продължавам докато успея. Практикуването на стрелба за три точки всъщност ми помага да се концентрирам“, споделя той.

По този начин Луо Сяндзиен тренира усилено всеки ден, докато на националните игри по баскетбол за отбори по трима през 2017 г., упоритата му работа беше видяна от хората. Луо направи 5 поредни три точки и стана шампион за провинция Юннан.

„По онова време трябваше да имаш пет поредни попадения, за да спечелиш шампионската титла, което никой преди мен не успя да направи. При моето първо участие на състезанията аз постигнах това. Не можех да повярвам. После много хора научиха името ми".

Постепенно прякорът му "еднокракия боец" се разпространява в баскетболните кръгове на страната. Въпреки това, Луо предпочита "еднокраката мамба", прякор, който той сам си е измислил. Младежът се надява да продължи да показва духа и постоянството на Коби на игрището.

През изминалите години Луо участва в редица мероприятия.

На 16 август 2018 г. той получи покана от организационния комитет на Азиатските игри да пренася факела на игрите в Джакарта. Това се оказва първото му пътуване в чужбина и първата среща със спортисти от цял свят.

И до днес дори Международните параолимпийски игри споделят историята на Луо Сяндзиен в социалните мрежи.

„Баскетболът ми помага толкова много. Покрай него се запознах с много приятели и станах по-уверен в себе си. Поглеждайки назад към десетте години, прекарани на игрището, Луо е благодарен за промените, които му носи спорта. Едновременно с това има и една мечта. Той се надява чрез баскетбола да помогне на повече бедни деца от планинските райони като него.

„Имам дългосрочен план. Когато имам възможност или спечеля пари, ще създам клуб, който да помага на децата в планината. Да разпространя тяхната кауза в медийните платформи“.

Луо Сяндзиен каза, че от дълги години има тази мечта, тъй като на игрището е виждал много млади хора като него, които обичат баскетбола. Не им липсва талант или постоянство и упорит труд, но им липсва платформа за изява.

Преди да постигне тази цел, Луо Сяндзиен ще продължи да играе активно баскетбол. „Спортът може не само да ни зареди с енергия, но и да не сплоти“, споделя още той.