Розовата индустрия в град Тундзян

2020 г. е годината, в която Китай ще изпълни целите си за всестранно реализиране на общество със средно ниво на благосъстояние и се пребори с бедността в страната. Под ръководството на Китайската комунистическа партия всички страни положиха общи усилия и в бедните райони на Китай се случиха големи промени. Китайците се обединиха и работеха задружно за постигане на целите.

Град Tундзян се намира в североизточната част на провинция Хейлундзян и е важен пристанищен град. През последните години местните компании в селското стопанство играят водеща роля за енергичното развитие на специални отрасли като засаждане и преработка на рози, помагайки на хората да се избавят от бедността и замогнат.

„Тази година добивът на рози е добър. От розите с големи венчелистчета правим сладко. Тези, които са полуразтворени или разтворени, правим на розово масло. Само от малките пъпки правим чай. Нищо не се губи, използваме по възможност всички цветя“.

Земеделецът Тън Шълян казва, че тук юни е периодът с висока доходност, а чаят от рози, приготвен от цветните пъпки, се продава много добре. През юли те използват венчелистчета, за да направят сладко от рози, продуктите се търсят на пазара. Земеделските стопани се занимават с розобер и преработка на рози, а доходите им на ден могат да надвишат 100 юана.

Компанията, в която работи Тън Шълян, се нарича кооперация „Зелено земеделие“. Тя разполага с обработваема площ от 10 666 декара. Освен с рози, се занимава и с отглеждането и обработката на соя, царевица и други земеделски култури. В кооперацията членуват повече от 500 души, всички са фермери от село Дзиедзинкуо. Те могат да се присъединят към кооперацията чрез отдаване на земя, внасяне на капитал и други кооперативни методи, и да получават дивиденти въз основа на годишните приходи. Освен това могат и да работят в кооперацията без дялове.

Лиу Дзинджан, председател на кооперацията, каза пред репортер:

„Розата се нуждае от много работна ръка. Розовите масиви трябва да се плевят, подрязват, както и после се събира розовия цвят. По този начин се създават много работни места“.

Тън Шълян влиза в кооперацията със земя. За една година той може да си докара повече от 30 000 юана. Освен това, работейки в кооперацията в продължение на 4 месеца, доходът му възлиза на над 20 000 юана. Той е много доволен, защото не само може да даде земята си под аренда, но и да припечели допълнително от работата си там. Остава му и време да се занимава с други неща.

„Ситуацията днес е много по-добре от преди. Преди печелих около 30 000 юана годишно. А сега си изкарвам и още 20 000 юана на година. Много съм доволен“.

Лиу Дзинджан каза, че прилагайки модела „кооперация + бедни домакинства", те са установили механизъм за гарантиране на парична помощ за 104 бедни домакинства в село Дзиедзинкуо. Кооперацията подпомага с 2500 юана всяко бедно семейство на година, за да постигне целта за постоянно увеличаване на доходите на селяните и премахване на бедността.

Град Тундзян се намира непосредствено до границата с Русия. Дели ги само една река. Официалното откриване на железопътния мост Тундзян между Китай и Русия се очаква скоро. Лиу Дзинджан заяви, че в руския район Далечен Изток има недостиг на лук, картофи, домати, краставици и други зеленчуци. След като железопътният мост бъде отворен за движение, местните планират да изнасят продукция за Русия.

„Висококачествените зеленчуци, отглеждани от нас тук, могат да бъдат изпращани директно там, защото транспортните разходи в миналото бяха твърде високи. Ако транспортираме стоките с влак, свежестта на зеленчуците ще е гарантирана“.

Лиу Дзинджан каза още, че когато железопътната линия бъде отворена, те ще отглеждат зеленчуци специално за износ.

„Стига да успеем да подпишем поръчки с Русия, ще отглеждаме зеленчуци според тях“.