Български политик: Под ръководството на Си Дзинпин Китай се превърна в учител за всички страни

Разговор за КМГ с българския икономист и политик Александър Паунов, Генерален секретар на Комунистическата партия на България /КПБ,/ по повод предстоящия ХХ-и Конгрес на ККП

В. Как бихте очертали някои основни постижения в развитието на икономиката на Китай под ръководството на Си Дзинпин през последните няколко години и успя ли той да отвори Китай към света?

О. Днес хората по света говорят за „китайското чудо”. Това не е случайно. Достиженията на Китайската Народна Република в социалната и в икономическата области са забележителни. Прогресът е очевиден. Това предизвиква едновременно чувство на възхищение, но и чувства на учудване, дори завист...

Онова, което прави постиженията в икономиката на Китай особено впечатляващи е свързано с няколко особености: китайската специфика, устойчивостта, интензивното взаимодействие със световната икономика и с отделните страни, уважението и респекта към китайския народ, комплектността в подхода, обвързаността между партия и народ - от една страна, и между политика и икономика - от друга.

Днес китайският опит е добър урок за всеки народ, който иска да управлява развитието си с чест и достойнство, с вяра и решимост да постигне целите си.

Ето защо казваме, че Китай е една безспорно отворена към света икономика, която не само „черпи с две ръце” от световните постижения, но под ръководството на Си Дзинпин се превърна в учител за всички страни. Опитът на Китай е урок за така наречените развити страни. Друг е въпросът, дали те признават този факт.

Ролята на личността в историята е ключов проблем на развитието. Личността, без да е определяща, винаги е имала и ще има решаваща роля в развитието на всяка страна. В този контекст, ръководените от Си Дзинпин Китайска комунистическа партия, китайска държава и общество пишат нови страници в разбирането за ролята на личността в историята. През последните години под негово ръководство Китай не само се отвори към света, но успя да начертае своя китайска магистрала на развитие – построяването на социализъм с китайска специфика. Призивите на Си Дзинпин за мир, за съвместно развитие на високотехнологична основа, за партньорство с другите народи и особено народите от БРИКС, са добра основа за бъдещето на човечеството.

Иновациите, отвореният политически диалог, както и предприемаческото творчество са централни теми в политическите послания на Си Дзинпин. Те са особено актуални днес, когато пазарното развитие предполага, както сътрудничество, така и конкуренция, състезателност, за да се постигне високо качество в кооперирането и в икономическия растеж.

Днес светът се нуждае от подобряване на глобалното икономическо ръководство, а идеите на Си Дзинпин са много конструктивни и социално ориентирани. С това се допринася за по-добро коопериране и сътрудничество, за по-ясни приоритети в развитието. Отворената световна икономическа система е такава, защото китайската икономика е глобална, отворена, иновативна и социално ангажирана.

За партийното ръководство на Си Дзинпин може да се пише и говори много. Важното е, че днес Китайската комунистическа партия и Китайската държава се управляват мъдро и динамично със съществен принос към световния мир и благополучие. В това аз виждам решаващата роля на Генералния секретар на ККП и ръководител на Китайската държава.

В. Като ръководител на КПБ, каква е Вашата оценка за отношенията между България и Китай и как виждате перспективите на сътрудничеството между двете страни?

О. Отношенията между Китай и България имат своя история, но и свое бъдеще. Историята е ясна и достъпна за всеки. Тя е факт, който подлежи на интерпретация, но не и на пренаписване или на ревизия.

През последните 20-30 години, въпреки промяната в света, настъпила след разрухата на СССР, българо-китайските отношения не се влошиха. Двете страни станаха по-самостоятелни, по-целенасочени към специфични китайски и български проблеми и задачи. Въпреки дезинтеграционните процеси в постсъветското пространство, а такива безспорно има, България и Китай развиват предимно двустранни отношения.

Китай е „глобален играч” в съвременната икономика. България не е. Ето защо сътрудничеството е неизбежно и ограничено до едно модерно ефективно и практично коопериране между двете страни.

Приоритетите и за двете страни са свързани с ангажираността и развитието в условията на мир и просперитет, чрез подкрепата на многонационалните споразумения и договори. Мирният сценарий на развитие е базата за прогрес в двустранните отношения.

Днес, тези отношения на държавно ниво се предпоставка за развитие и коопериране на бизнес равнище. Тук, според нас, перспективните насоки са: културата, науката и технологиите, образованието, търговията, селското стопанство, индустрията.

За съжаление, бизнес нивото все още остава недостатъчно добре представено в България. Да, китайските ресторанти и магазини все по-често могат да се видят в България, но това като че ли не съответства на политическите амбиции на двете държави.

Поради политическата неустойчивост в България, бизнесът /и българския, и китайския/, не манифестират както достиженията си, така и проблемите си. Ето защо считам за добри политическата перспектива и доброто познаване на бизнес- климата в двете страни, за ефективен инструмент в бъдещото развитие.

Аграрният сектор се нуждае от по-добро коопериране и координиране с китайския аграрен сектор. За двете страни е необходима дълбочинна обработка на селскостопанските суровини. Световната тенденция за придвижване на хората /миграцията/ от селото към града, поставя по нов начин въпроса за отношенията между хората от една страна, както и отношенията на хората към природата.

Китай напредна съществено в биотехнологиите, а програмата за тяхното развитие в България не се развива по подходящ начин. Тази област е добро поле за сътрудничество. Селските региони и бедността са тясно свързани, а модерният мениджмънт може да помогне на прогреса в българските и китайските села. Конкретните теми и перспективи могат да бъдат много разнообразни – от ерозията на почвите, до засушаванията и развитието на модерна хранително-вкусова индустрия.

Образованието и културата, както и съвременната индустрия се обвързват все по-често с онази част от модерната индустриална революция, която улеснява кооперирането, обмяната на опит, на добри практики и повишаване ефективността и устойчивостта на развитието.

В партиен аспект е необходимо да отбележим, че Комунистическа партия на България е малка партия, една от партиите в т.нар. ляво политическо пространство. Условията за работа са трудни, но успяваме да се конкурираме както в „ляво”, така и да даваме отпор на „дясното”, което сега доминира в политическото пространство на България. В този смисъл виждаме важна перспектива в сътрудничеството между Китайската комунистическа партия и Комунистическа партия на България. Всяко обединяване в дясното пространство следва да поражда още по-тясно сътрудничество „в ляво” между двете партии.