Приоритетите на китайското правителство и постиженията на китайския бизнес са източник на нови идеи

Разговор за КМГ с проф. Теодора Георгиева, професор в Стопанския факултет на Софийския университет ”Св.Климент Охридски” и Главен експерт към Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, която има сериозен принос в областта на иновациите и трансфера на технологии. Поводът е стартирането от Стопанския факултет на Софийския университет на нова Магистърска програма, насочена към агробизнеса, с акцент върху иновациите и процесите на дигитална трансформация в агросектора.

Въпрос: Проф. Георгиева, бихте ли ни разказали за сътрудничеството на Стопанския факултет на Софийския университет с китайските колеги от различни университети и научни институти в областта на използването на иновациите и новите технологии в областта на агробизнеса? Както виждаме, Китай непрекъснато усъвършенства новите технологии в различните области на икономиката и успява да дигитализира напълно много отрасли, включително и в селското стопанство и земеделието?

Отговор: Искам да подчертая, че партньорските ни отношения с Китай датират от преди десет години, със стартирането и реализирането на проект в областта на технологичното прогнозиране, насочено към сътрудничество и обмен на знания между европейски и китайски изследователи. В резултат на този проект бяха изготвени и предложени „пътна карта и визия за научно сътрудничество между ЕС и Китай”. Освен представители на нашия факултет и на китайските ни колеги, в проекта участваха и представители на университети и научни институти от Норвегия, Великобритания и други европейски страни.

Моите колеги и аз винаги сме разглеждали приоритетите на китайското правителство и постиженията на китайския бизнес като източник на нови идеи. Такъв например беше именно този проект, заедно с китайски партньори в областта на форсайт /технологичното прогнозиране/, на насоките за развитие на земеделието и хранителната индустрия. Той беше стартиран и реализиран като пилотен в периода между 2010 и 2013 г. Целта беше да се изследват областите, които в най-голяма степен въздействат върху околната среда.

Наши партньори от китайска страна бяха университети и научно-изследователски академии и институти като например: Tsinghua University – Китай, Chinese Research Academy of Environmental Sciences – Китай

China Institute of Water Resources and Hydropower Research – Китай

Tianjin University – Китай

Peking University – Китай и други. Сътрудничеството ни продължава и съм убедена, че то ще продължи и в бъдеще, защото доказва постигането на висока ефективност и добри резултати.

Въпрос: Агробизнесът днес е изправен пред сериозни предизвикателства, но заедно с това има шанса да се възползва от невероятните възможности на новите технологии и иновации. В тази връзка, моля разкажете ни повече за тези възможности и в кои точно насоки са те и в глобален мащаб?

Отговор: Агросекторът винаги е определян като нискотехнологичен, традиционен отрасъл. Действително, продуктите, които земеделието и хранителната индустрия предлагат, както и процесите, които стоят зад тяхното производство, са добре познати и не търпят драстични промени във времето. На фона на съвременните предизвикателства обаче, агросекторът се превърна в приоритетен. Причините са свързани преди всичко с ефекта от навлизането на дигиталните технологии. Внедряването на иновации и дигитални технологии ще позволи оптимизиране на разходите на земеделските производители; производството на чисти и висококачествени крайни продукти, и като резултат - значително подобряване качеството на живот. По този начин ще се намали и вредния отпечатък на агросектора върху околната среда.

Въпрос: Според Вас доброто партньорство и сътрудничество между бизнеса и университетите би ли допринесло за по-висококачествено развитие на предприятията?

Отговор: Опитът показва, че успешната дейност на предприятията се основава на сериозно сътрудничество с университетите и изследователските звена. Бизнесът има важния ангажимент да внедрява в практиката нови технологии и да ги превръща в иновативни продукти и процеси. Много често обаче тези нови технологии се създават в изследователските звена и университетите. Това означава, че ако предприятията искат да бъдат разпознаваеми на глобалните пазари и да повишат своята конкурентоспособност, трябва да работят в тясно взаимодействие с останалите участници в иновационната система.

Въпрос: Като ръководител на новата Магистърска програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса“ към Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски", бихте ли ни разказали повече за нея?

Отговор: В новата ни магистърска програма „Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса“ ние сме се опитали да осигурим платформа за взаимодействие между университетите и бизнеса. Представители на водещи предприятия от агросектора, информационните и комуникационните технологии и неправителствения сектор бяха ангажирани в подготовката на учебното й съдържание. Те ще бъдат и гост-лектори и домакини при провеждането на лекционните занятия, свързани с проекти за иновативни продукти и процеси, приложението на дигитални технологии, сертифицирането на земеделски продукти, биологичното производство, стартирането на собствен бизнес в агросектора.

Именно тази силно изразена ориентация към бизнеса отличава новата магистърска програма от други подобни програми и я прави особено подходяща за представители на различни предприятия от агро-хранителната верига, централната и местна власт и неправителствения сектор, които искат да са в крак със съвременните насоки за развитие на агробизнеса и да ги прилагат в своята дейност. В този смисъл новата програма е в пълно съответствие с политиката и стратегията на Стопанския факултет на Университета за доближаване на магистърските програми до практиката и обслужването на нейните потребности от добре подготвени специалисти.