Работата по съвместни проекти, дигитализацията и иновациите са в основата на научното сътрудничество в земеделието между Китай и България

Използването на научните постижения за по-ефективното развитие на различните сектори на икономиката, и по-специално в областта на земеделието между България и КНР, дават нов тласък на съществуващите досегашни добри партньорства и съвместна научна дейност, казва в интервю за КМГ доц.д-р Анелия Борисова, Научен Секретар на Института по земеделие в българския град Кюстендил, който се смята за „столица на овощарството” в България. Тя подчертава, че Китай не спира да развива дигитализацията и иновациите във всички области на икономиката, като през последните години дигиталната икономика отбелязва огромен ръст, включително и в сферата на земеделието и селското стопанство.

Доц.д-р Борисова припомня, че началото на ползотворното сътрудничество между двете страни в областта на земеделието е поставено още през 1999 г., когато България и Китай започват да развиват сериозни двустранни и многостранни отношения в научните изследвания в земеделието, и по-специално в овощарството. Като пример тя дава контактите между българския Институт по земеделие в град Кюстендил и няколко китайски института и фирми, които работят в сферата на овощарството, в различни части на страната.

Двустранно сътрудничество

„Началото на двустранните отношения между българския Институт по земеделие и китайските колеги е поставено през 1999 г., с посещението на българска делегация, начело с тогавашния Директор на Института проф.д-р Д. Домозетов в провинция Шандун и намиращия се там институти /Institute of Pomology, Taian и Институтите по овощарство в Йентай и Дзинан/“, разказва научният секретар на Института. „В продължение на месец, по покана на китайските си колеги, българските научни работници обменяха опит с китайски научни работници и експерти в областта на овощарството и земеделието, в които институтите имаха голям напредък. Малко по-късно, отново българска делегация от нашия институт посети същата провинция, за да продължат започналите вече консултации, които приключиха с голям успех и бяха разработени нови сортове ябълки“, продължава тя.

Съвместните проекти – важна част от двустранното сътрудничество

„По линия на двустранното научно-техническо сътрудничество между България и КНР, имаме забележителни успехи при съвместната работа по проекти”, подчертава доц. Борисова, като припомня, че Институтът по земеделие има вече пет успешно приключили научно-изследователски проекта между България и Китай.

Те са следните: Проект „Създаване и проучване на нови ябълкови и черешови сортове и подложки за тях” /2008-2010 г./; Проект: „Проучване на нови сортове лози и отбор на перспективни ябълкови хибриди” –/2011-2013г./; Проект „Проучване на нови черешови сортове и елити и реакцията им към стресови абиотични и биотични фактори“ /2014-2018г./; Проект „Оценка и иновации на ябълковите генетични ресурси, устойчиви на болести в България и Китай“ – 2016-2018 г. Петият проект е „Селекция и внедряване на нови жълто-зелени, хрупкави сортове ябълки в България и Китай'', стартирал през 2018г. , който съвсем наскоро – през миналата 2021 е завършен окончателно.

„В резултат на изпълнението на тези проекти започна много активното научно-изследователско сътрудничество между българския Институт по земеделие и Института по овощарство към Йентайската селскостопанска академия, провинция Шандун, Китай”, коментира доц.Борисова и обяснява, че почти всеки един от членовете на работните екипи е посетил другата страна на разменни начала, което дава възможности за лични срещи и запознаване с работата на колегите. По време на тези срещи са обменени голямо количество данни и най-нова научна информация, представени са и най-актуалните методи за научна дейност във всяка от страните, и са направени крачки напред в доброто сътрудничество в различните области та на изследвания.

Като важен принос в съвместните контакти в областта на земеделието, българският научен експерт дава пример с взаимното проучване на значителна част от генетичните ресурси на институтите в Китай и България и подбирането на най-подходящите хибридни форми, както и представянето на нови сортове и хибриди, с които са се обогатили ген-банките на институтите в двете страни. Всички тези данни и резултати са обект на по-нататъшна селекция.

Научният секретар на българския Институт дава пример и с реализирането на дългосрочни специализации по темите „Генетични ресурси и селекция при малината”, в изпълнение на условията на Програмата за научно и технологично партньорство между Китай и България, в Хейлундзянската Академия за Селскостопански науки, Харбин, КНР от известния български учен гл. ас. д-р Деница Домозетова, през периода 2009-2011 г.

„Не по-маловажни са и резултатите от сътрудничеството в областта на производствената практика, като през 2012 г. е подписан Договор-споразумение за научно обслужване с фирма Fujian Agricultural Science and Technology Development Co, Ltd. Royal, Китай, според който, нашият институт преотстъпи лицензионните права за една година на нашите черешови сортове „Стефания“ и „Данелия“ и малиновия сорт „Люлин” за производство на посадъчен материал от тях.

Във връзка с изпълнение на задачи по лицензионните договори и научното обслужване бяха осъществени оперативни посещения на научни сътрудници от Института в провинция Фудзиен, както и представители на компанията у нас.

Българският експерт специално се спира на проведената във Великата зала на народите в Пекин. през 2015 г., среща на министър-председателя на Държавния съвет на КНР Ли Къцян с българския проф. Димитър Домозетов. Известният български професор е бил поканен лично, заедно с още 70 учени от цял свят, сред които и 9 носители на Нобелова награда и 3-ма академици. Премиерът на Китай Ли Къцян е изказал своите благодарност на всички тях, за приноса им в икономическото развитие на Китай.

През 2016 г. е подписани Договор за научно сътрудничество между Институт по земеделие – Кюстендил и Йентайската селскостопанска академия, провинция Шандун, Китай за укрепване на двустранното сътрудничество, преди всичко в областта на селекция при ябълката за срок от пет години, продължава доц. Борисова. В тази връзка е определен и български представител в Международния център по селекция на ябълката, създаден през 2016 г. в гр. Йентай, Китай. Според доц. Борисова, това е огромна възможност за постоянен контакт и обмен на актуална информация за най-новите селекции и в двете страни. Биха могли да се разработят и още проекти, особено свързани с използването на постиженията на науката в бизнеса и по-специално в земеделието, като Китай е отличен пример за нови промени в дигитализацията и иновациите.

Многостранното сътрудничество

Имаме добри практики и по линия на многостранното сътрудничество в областта на научните изследвания, коментира доц. Борисова, като дава пример с участието на български научни работници в ежегодно провеждащото се в Йентай, още от 2001 г. изложение 'Експо' и съпътстващите го Международни научни симпозуими по овощарство и зеленчукопроизводство.

В заключение на разговора ни Научният секретар на Института по земеделие доц. Анелия Борисова подчертава, че се надява след приключването на пандемията от COVID-19 и облекчаването на противоепидемичните мерки, научните контакти между България и Китай да се засилят отново и да докажат своята ефективност. „Защото за това имаме много добра основа, изградена база, върху която можем смело да градим бъдещите ни отношения в областта на земеделието – област, в която Китай внася все повече иновации и нови технологии”.