Китай продължава да бъде „локомотива” в световната икономика и с право има претенциите за лидерската роля в развитието на космонавтиката

Разговор за КМГ с известния български професор д-р на икономическите науки и Директор на Центъра по икономика и политика на Китай към Софийския университет „Св. Климент Охридски Георги Чобанов за развитието на икономиката след пандемията, за космическите постижения на КНР, за бъдещото сътрудничество между двете страни.

В. Проф. Чобанов, какво е състоянието в момента на икономиките на различните страни и по-специално на Китай, след като засега ситуацията с пандемията от COVID-19 е по-спокойна?

О. От една страна пандемията приключи почти частично, макар че не е изключено през есента отново да има отделни „избухвания” на този вирус, както в България, така и на други места. Засега има известно затишие и надежда, че нова пандемична обстановка може да ни отмине... Но тя оказа огромно негативно влияние върху икономиките на всички страни в цял свят.

Нека погледнем каква е ситуацията с икономиките, както на Китай, така и на България, а също и на света след пандемията.

Можем уверено да кажем, че китайците се справиха най-добре в борбата с COVID-19, те първи овладяха ситуацията и намалиха само частично растежа на своята икономика. Те успяха да се справят с появилите се трудности в икономическо отношение с минимални загуби. Поради това, китайската икономика продължава да е „локомотива” на световната икономика. КНР продължава да се движи напред.

Разбира се и там има някои прояви на спад, но китайската страна и ръководство успяват да ги „потушат” своевременно, както успяха да се справят и с пандемията. Вече всичко се нормализира, а това дава надежда за добро бъдещо развитие. Но, наистина е много важно – както подчерта и постоянният представител на Китай в ООН, преди дни, и чийто думи аз напълно подкрепям – „...съживяването и развитието на световната икономика трябва да бъде приоритет на цялата международна общност”.

В. Кажете моля мнението си за постиженията и напредъка на Китай в областта на космическото развитие и изследвания в Космоса?

О. На 5 юни, Китай изпрати отново още трима тайконавти на шестмесечна мисия в Космоса на кораба „Шънджоу 14”. В екипажа е включена и първата жена-тайконавт. В рамките на предстоящите шест месеца, тайконавтите ще извършат различни научни и технологични дейности и експерименти в открития Космос. Всичко това е характерен пример за възможностите на Китай да заеме първото място сред трите „космически страни” към момента. КНР не само успя да ги настигне, но вече започна да ги изпреварва! Китай продължава съвсем методично да изследва Космоса. Това е много положителна тенденция за развитието на космонавтиката изобщо. А КНР се движи неумолимо напред и в областта на космонавтиката. Китай с пълно право има претенциите за лидерската роля в развитието на космонавтиката.

В. Икономическите отношения между България и Китай в момента имат известен „застой”, именно поради пандемичната обстановка и мерките срещу COVID-19. Кажете моля какво е Вашето лично мнение и какви планове имате за бъдещото сътрудничество между България и Китай?

О. Оптимист съм и смятам, че отново ще се върнем пълноценно към предишното сътрудничество между нашите две страни. Ще можем да продължим да действаме активно по мега-инициативата на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път”, което не е спирало, но засега всичко се прави онлайн. Вече и Китайският културен център в София започна да провежда „събития на живо”, след като две години действаше само онлайн, а това ще окаже неминуемо положителното си значение за популяризирането у нас на постиженията на Китай в областта на икономиката, науката и културата и ще даде нови възможности за развитие на бизнеса.

Нашият Център и аз лично работим много успешно с ККЦ, и то в едни от най-важните насоки – в областта на науката и на икономиката. Имаме и много добри взаимни контакти между Софийския университет и няколко китайски университета, с които имаме планове за сътрудничество и взаимен обмен на студенти. Като пример, мога да дам усилените ни съвместни дейности с Технологичния университет в гр. Нинбо по проекта „Пътят на коприната”, който е включен вече от 10 години в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Както знаем, Нинбо е най-голямото и модерно пристанище в света и е част именно от „морския път на коприната”. Ние имаме голям интерес към този проект, защото това означава изграждането на супермодерна транспортна и логистична инфраструктура, което за България е изключително важно, да не кажа „съдбоносно”! За съжаление, поради пандемията, нещата се забавиха, но се надявам, че започват да се раздвижват и активизират. Интересът е взаимен, при нас той никога не е намалявал. Тази инициатива има изключително важно икономическо въздействие. Много се надявам да продължим плодотворните си взаимни действия и отношения, защото хората и в България, и в Китай имат интерес и приятелско отношение едни към други. А това също е важно условие за развитието на доброто ни сътрудничество.