Председателят на БАН: Между България и Китай има добри перспективи за сътрудничество в областта на космическите иновации
„КНР успя да се превърне в първата държава, пратила сонда на обратната страна на Луната, а роувърът на Марс отбеляза успешно кацане още от първия път” , казва в специално интервю за КМГ председателят на Българската академия на науките /БАН/ акад. Юлиан Ревалски. Той разказва и за целите и дейността на създадения за пръв път към БАН Център за компетентност „Квантови комуникации и интелигентни системи за сигурност и управление на риска”.
В. Акад. Ревалски, свидетели сме на постоянното усъвършенстване на дигиталните технологии и системи във всички области на живота в Китай. Китайската програма за пилотирани космически кораби навлезе в нова фаза през миналата година, когато КНР изстреля първия модул от първата космическа станция на Китай и изпрати група "тайконавти". В близките дни се очаква завръщането им на Земята, след успешно изпълнена мисия. В тази връзка, бихте ли ни разказали повече за сътрудничеството на БАН с колеги от китайските академични среди по различни проекти, както и за възможностите за сътрудничество в областта на космическите изследвания и иновации?
О. Искам да поздравя Китай за бързия прогрес на космическата си програма, като виждам добрите перспективи за академично сътрудничество в областта на космическите иновации. КНР успя да се превърне в първата държава, пратила сонда на обратната страна на Луната, а роувърът на Марс отбеляза успешно кацане още от първия път. Китай изгражда собствена космическа орбитална станция, която до края на 2022 г. ще приеме шестима тайконавти, разполага с най-големия радиотелескоп и сериозно развива проектите си за изпращане на хора на Луната.
Сътрудничеството на БАН с двете академии на науките на Китай КАН (Китайска академия на науките) и КАОН (Китайска академия за обществени науки) датира от 80-те години на миналия век. В началото е интензивно, а след промените у нас през 90-те години, при коренно изменена финансова среда, БАН развива с по-малка интензивност сътрудничеството си с всички географски отдалечени страни, включително с Китай, Япония, Канада и други държави с високо развита научна структура.
През 1994г. в Пекин бе подписано Писмо за намерения между БАН и КАН. През 2000г. са актуализирани Спогодбите за научно сътрудничество между БАН и КАН и КАОН, като най-същественият момент в тях е преустройване на сътрудничеството на проектен принцип.
Понастоящем научното ни сътрудничество с КАН и КАОН се развива в няколко посоки: съвместно ръководство на докторанти, разработване на съвместни научни проекти, участие в мултинационални, мултидисциплинарни проекти.
През годините с КАН са разработени 13 проекта в различни области. Сред тях са изследванията върху теориите на мултимедийната комуникация и висококачествения софтуер, подобряването на ембрионалната биотехнология при селскостопанските животни, иновативните екологични защитни системи за почви и палеопочви като архиви на съвременния климат, технология за мониторинг и нейното прилагане за зелени градски площи въз основа на дистанционни наблюдения и други. През 2022 г. подписахме нова петгодишна спогодба и предстои реализирането на още проекти.
С учени от КАОН институтите на БАН разработват проекти в областта на хуманитарните и обществените науки. До 2023 година продължава работата по два проекта. Това са България и Китай в евроазиатските проекти за свързаност и сравнително проучване между Китай и България за реакциите при бедствия. В рамките на сътрудничеството с КАОН досега са приключили десет проекта от направленията „Културно-историческо наследство” и „Човек и общество”.
В. Моля да ни разкажете повече за създадения към БАН Център за компетентност „Квантови комуникации и интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ /КВАЗАР/, който наскоро беше посетен от българския президент и получи висока оценка от него. Каква е дейността му и какви са основните му цели и перспективи?
О. КВАЗАР е един от водещите Центрове за компетентност в България, чиято основна цел е да реализира висококачествени научни изследвания и иновативни разработки в сферата на изкуствения интелект, квантовата комуникация, роботиката, сензориката, кибер-физичните системи, интелигентните системи за сигурност, управлението на риска, автоматизация на производството и др. Водеща организация при създаването на Националния Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ към БАН е Институтът по роботика-БАН, а партньори са Институт по металознание-БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Национален военен университет във Велико Търново, Висше военноморско училище във Варна, Технически университет-Габрово, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика-БАН и НПО-сдружение „Съвременни летателни технологии“.
Научноизследователската инфраструктура на Центъра е разположена в 17 високотехнологични лаборатории, формиращи единен лабораторен комплекс, акредитиран също да обучава докторанти. В него работят над 70 изследователи, в доминиращата си част до 35 години. В екипа на Центъра са едни от водещите български учени и изобретатели, защитили през последните години над 200 изобретения, съществена част от които са трансферирани в индустрията. Доказателство за ефективността на изследователската дейност на Центъра и Института по роботика са над 20 000-те цитирания на техни публикации в международни списания и издания.
КВАЗАР подготви Националния проект на България за квантово-комуникационна мрежа, който ще бъде представен в ЕК през този месец, заедно с проектите на другите държави членки на ЕС. В настоящия момент тази тема е особено актуална и приоритетна. Всички дейности на ЕС сега са насочени към предотвратяване на хибридни атаки на ключови европейски и национални комуникационни мрежи и инфраструктури. За първи път на Балканския полуостров КВАЗАР реализира предаване на криптирани т.е. кодирани квантови данни на 51 километра разстояние чрез използването на фотони, което е ключов резултат с огромна перспектива.
Важен фокус в дейността на Центъра са интелигентните системи за сигурност, основани на изкуствен интелект и многофункционални сензорни системи. В рамките на тази дейност по време на пандемията Covid‑19 е създаден и патентован за борба с вируса иновативен робот за дезинфекция с ултравиолетови лъчи с многостранно приложение, включително в училища и болници, за което беше награден от Министерството на отбраната.
Тази дейност е една от множеството други високохуманни активности на БАН по време на пандемията Covid-19. Например, математици от БАН постоянно прогнозират развитието на болеста, биолози и микробиолози разработват ваксина и обучаваха персонала на болници за работа с технологии по идентификация на заразата, а химици създадоха нова иновативна маска с уникална ефективност.
Друг съществен резултат на КВАЗАР е откритата закономерност – Генерацията на микрочастици при едноосно деформиране на твърдотелни структури. Явлението е в основата на безконтактни сензори за ранно регистриране на предаварийни и аварийни състояния чрез перманентен мониторинг на микрочастиците, отделяни в скали и бетони при свлачища, срутища, язовирни стени, и оценка на катастрофални процеси в критичната инфраструктура, включително при сеизмични процеси.
Центърът е водещата научноизследователска инфраструктура в страната в областта на управлението на риска и сигурността при бедствия и аварии, посредством единствения в България Интегриран симулационен комплекс. Неговият екип се включи в координационния Щаб на българските власти, ръководещ спасителната акция по изтегляне на заседналия и бедстващ товарен танкер „Вера Су“ в Северното Черноморие. Нашите експерти осъществяваха денонощно наблюдение и заснемане на кораба с безпилотни летателни апарати – дронове в инфрачервената част на спектъра, което осигури на Щаба информация в реално време за състоянието на кораба, включително за евентуално изтичане на торове и замърсители в морската акватория. КВАЗАР работи в сътрудничество с представители на различни високотехнологични компании, инвестиционни фондове, работодателски организации и др. Само през последните месеци Центърът беше домакин на „Националния бизнес форум 2022“ в рамките на EU Industry week, а също и на Национална конференция „Науката в подкрепа на бизнеса“.
КВАЗАР оказва регулярна подкрепа на множество български училища за изграждане на капацитет в образованието в областите роботика, информационни технологии и дигитална индустрия на 21 век. Така се подпомага връзката между средното и висшето образование в отговор на нуждите за адекватна подготовка на ново поколение иноватори и изобретатели.