Заслугите на Си Дзинпин за успешния ход на китайското развитие като икономически гигант и световна икономическа сила са исторически и безспорни
Разговор за КМГ с проф. Захари Захариев-Председател на Българската национална асоциация „Един пояс, един път” по повод провеждането в Пекин на най- високопредставителните политически събития - „двете сесии”.
ВЪПРОС: Изминалата година беше знаменателна в историята на КНР - тя премина под знака на отбелязването на 100-годишнината от създаване на ККП. Под ръководството на Председателя Си Дзинпин бяха постигнати огромни успехи в различни области на живота, бяха изпълнени целите на първото от двете столетия. В тази връзка бихте ли ни посочили някои конкретни примери, свързани с действията на Председателя Си Дзинпин, в контекста на изпълнението на „китайската мечта”, както и да коментарите неговите думи, че в бъдеще трябва да се поддържа постигнатата икономическа и обществена стабилност за успешното провеждане на 20-ия Конгрес на ККП.
Отговор: Тези събития са важни сами по себе си, тъй като става дума за водещите политически общонародни форуми на КНР. Но те добиват изключителна важност именно в контекста на обстоятелството, че предхождат свикването на 20-ия Конгрес на ККП. А този конгрес, свързан с много събития, които се разиграха през последните години, ще бъде решаващ не само по отношение на задачите и целите, които се поставят във връзка с отбелязването на 100- годишнината от създаването на ККП. Той ще окаже изключително голямо въздействие не само върху китайския народ, не само върху бъдещето на китайската държава, но и върху бъдещето на световното развитие. Тези форуми се провеждат в условията на нарастваща конфронтация в съвременния свят, на сблъсък не само за избор на цивилизационния характер на промените, но и в условията на сблъсък по отношение на геополитическата картина на съвременния свят. Свидетели сме на нарастващите рискове за световния мир и сигурност, свидетели сме на действително „ерозиращи” международната атмосфера усилия за налагане на конфронтацията като подход за нашето бъдещо развитие. Всичко това крие и огромни рискове от унищожителна термоядрена война.
В целия този контекст ние можем да разберем високата оценка, която Политбюро на ЦК на ККП даде на 25 февруари – от една страна за свършената работа от правителството, и от друга – в персонален план - за големите заслуги на председателя Си Дзинпин за успешния ход на китайското развитие. Много важно е да подчертаем, че тези успехи се разглеждат не толкова в контекста на състоянието на самия Китай, колкото в контекста на китайския поглед за цивилизационния избор на човечеството през 21 век.
Бих искал да подчертая няколко основни момента, които са свързани с личността на самия Си Дзинпин – сегашното състояние на китайската икономика, на китайското общество, за огромните успехи в сферата на науката и образованието, както и цялостното развитие на КНР.
За мен основното е преди всичко развитието на идеята за необходимостта от непрестанна демократизация на обществено-политическия живот на Китай, за постоянно активно присъствие на китайските граждани по отношение на всички въпроси на националното развитие.
Не случайно преди заседанието на Политбюро от 25 февруари, се проведе един изключително важен семинар на ръководството на ККП и на китайските държавни институции, посветен на въпросите за демократизацията и за правата на човека в съвременен Китай.
До голяма степен това показва, че китайското ръководство си дава напълно отговорно сметка за това, че развитието на икономиката, на базата на пазарните механизми, малко или повече води до определени моменти, свързани с политическата основа на Китай, като социалистическа държава, с много ясен исторически и цивилизационен избор. И този избор е не само по отношение на собственото им бъдеще, но е свързан и с виждането на бъдещето в съвременния свят.
Много важно е да отбележим също така, че освен набелязването на конкретни мерки за преодоляването на тези конфликтни точки между състоянието на икономическата база и политическата надстройка на обществото, на преден план излиза и въпросът по какъв начин държавата, като защитник на обществените интереси и на демократичните права и свободи на всеки отделен гражданин, би могла да гарантира неговото достойно място по отношение на огромните икономически възможности на големите стопански конгломерати. Това е много важен не само теоретичен, но и практически въпрос, без решаването на който не бихме могли въобще да говорим за развитие на демократичните устои на съвременното общество на 21 век. Този фундаментален въпрос е от изключително значение за бъдещето на съвременното общество и извън пределите на самия Китай, и в частност, разбира се, за бъдещето на европейските демокрации. Виждаме, че този въпрос стои все по-остро и пред съвременното американско общество, и от тази гледна точка, мисля, че това, което беше подготвено за „двете сесии” и дискусиите около тях, до голяма степен ще прокара вижданията за нови моменти за бъдещето на Китайската комунистическа партия под знака на нейния 20-и Конгрес.
Друг важен момент е фактът, че в центъра на дебата по време на „двете сесии” и което ще продължи да присъства като много важен елемент и в работата на 20-ия конгрес на ККП, е политиката на Китай по отношение бъдещето на историческия цивилизационен проект, лансиран от председателя Си Дзинпин: „Един пояс, един път. Защото Китай ни най-малко не се отказва нито от мултикултурализма като подход към решаването на проблемите между отделните етноси, нации и държави, нито от политиката на стимулиране на обективно развиващите се процеси на глобализация в нашия свят. И от тук Китай върви към изграждането на нова степен на доверие между отделните страни, фундаментално „циментирано” чрез един нов Кодекс за континентална и световна сигурност.
Едновременно с това, не може да не отбележим приноса на председателя Си Дзинпин и по отношение на Механизма за сътрудничество между Китай и ЦИЕ. Китай ни най-малко не се е отказал от своя подход по отношение значимостта на този формат, не само поради това, че той предхождаше с три години лансирането на проекта „Един пояс, един път“, но и поради факта, че този подход позволява на Китай да развива своята активна политика във всяка област на общуване - както на глобално, така и на регионално ниво. Виждаме конкретни примери за това, както в Югоизточна Азия, така и по отношение на диалога Китай-Африка, на диалога Китай-Латинска Америка и други.
Много важно е да подчертаем, че под ръководството на председател Си Дзинпин, Китайската комунистическа партия и китайското ръководство изведоха на практика грижата за човека като основна задача на китайското развитие. Интересите на отделния човек, пренесени като интереси на най-широките слоеве от китайското общество, са основната идея на всички национални и политически решения, които се вземат на най-високо политическо ниво.
Така, Китай действително съумява да „хвърли мост” между формалните аспекти на политиката и рационалния подход при решаването на икономическите и социални въпроси в страната. И в този контекст, историческа е заслугата на ККП и лично на председателя Си Дзинпин. Той изведе въпроса за битката с бедността като първостепенна задача на китайското развитие, без решаването на която не само че няма да се гарантира социалния мир в страната, но и ще се „изневери” на основните принципи на комунистическата идеология и няма да се отвори вратата към най-перспективната област за развитие на Китай като икономически гигант и като световна икономическа сила.
За какво точно става дума:
Именно под ръководството на председателя Си Дзинпин на преден план беше изведен въпроса за приоритетното развитие по отношение отварянето на вътрешното потребление като един действителен „отдушник” от всички проблеми на икономическото развитие. Така, Китай, повишавайки благосъстоянието на своя народ, откри огромният потенциал на вътрешния пазар, който му гарантира социално-икономическа сигурност, дори под натиска на каквито и да било санкции и опити за намеса – имам предвид т.нар „търговска война, която се разпали и все още се поддържа предимно в политиката на САЩ спрямо действията на КНР.
Има твърде много факти, които биха ни позволили смело да твърдим, че тези две сесии, колкото и типични за механизмите на управление на Китай по отношение на диалога, който се води в политически план, ще бъдат нови и необичайни, именно под знака на предстоящия 20-и Конгрес на ККП.