Наглост без граници!

В своята политика - пропагандна практика САЩ и Сие се придържат към принципа „Крадецът казва: „дръжте крадеца!”, с тези думи започва коментара си за Радио Китай известният български експерт, писател и публицист Петър Герасимов.

Той се спира обстойно на отношенията между САЩ и Китай в контекста на отправените обвинения към Китай за нарушаване на човешките права.

Ето е неговият коментар с конкретни примери за действията на САЩ по отношение нарушаването на човешките права, назад в годините и сега: :

„Само до преди няколко години отношенията Китай – САЩ изглеждаха почти безоблачни. КНР се бе превърнала във фабрика на света, а в Щатите битуваше шеговитата фраза „Вие произвеждате, ние консумираме.“ После предишният президент – аматьор Доналд Тръмп внезапно реши да обяви търговска война на огромната азиатска страна, защото видя в нея главната причина за икономическия упадък на страната си. Напълно любителско и лишено от логика заключение, пренебрегващо трезвите предупреждения на официален Пекин, че подобна стъпка ще причини главно затруднения и загуби на самите Щати и най- вече на редовия американски данъкоплатец.

И както се казва „На война, като на война“, Вашингтон побърза да включи в търговските спречквания и своята пропагандна машина. От политическия гардероб бе извадено прокъсаното и прашясало плашило на т.нар. „човешки права“ и започна отново да се развява – както в годините на прословутата „Студена война“ между САЩ и СССР. Отново заработи схемата на небезизвестния нацист Гьобелс, че „лъжа повторена сто пъти става истина“.

За съжаление, по времето на новия шеф на Белия дом Джо Байдън, въпросното плашило придоби още по – големи и уродливи размери, като в антикитайския хор побързаха да се включат най - приближените на САЩ, така наречените „прокси“ – обеднялата роднина Велика Британия, слабо населената Канада и Австралия – все англоговорящи страни, зависими до голяма степен от диригентската палка на чичо Сам. Този път прицелите бяха три: малцинствената група на уйгурите (Синдзян – уйгурски регион), гражданите на специалния район Хонконг и на трето място (а може би на първо?) – социалистически Китай като цяло.

И в трите пропагандни пункта на Щатите и техните „прокси” се привиждаха грубо нарушени човешки права, налагаха се санкции, приемаха се специални държавни декларации.

А кой е главният нарушител в действителност?

Ако погледнем най – новата история на САЩ, бихме открили фрапиращи примери за най- грубо нарушение и потъпкване на човешките права. Преди всичко фактът, че самият стопански „прощъпулник“, тоест, прохождането на многонационалната имигрантска държава в Северна Америка, лежи върху костите на милионите чернокожи африканци – роби, превозвани в течение на векове от източните брегове на Африка до памучните плантации на Северна Америка – благодарение на покровителстваните от Британската корона английски роботърговци. Отвратителната, унизителна и смъртоносна система на робството е премахната в САЩ едва през 1865 г., само преди век и половина!

Но с това не прекъсва тормозът върху американците с черен цвят на кожата. По – възрастните като мен си спомнят края на 60 – те години на миналия век известни със своите „горещи лета на недоволството“, когато – в резултат на мощни акции срещу непоносимия расизъм на белите хора - стотици хиляди афроамериканци влязоха в открит сблъсък с полиция и Националната гвардия, а езиците на огньовете пламтяха над десетки градове, главно в юга на Щатите. Това беше отговорът на дълго търпените надписи „Вход забранен за негри“, на издевателствата на расистко – фашистката организация Ку Клукс Клан (в нея членуваха и полицаи , и военни), която подаваше сигнал с огромен горящ кръст за поредни гаври над чернокожите жители, завършващи много често с насилствена смърт и опожаряване на домове.

Всичко това – в малка или по – голяма степен е история.

А какво да кажем за хладнокръвното удушаване с коляно върху шията на падналия на земята афро-американец Джордж Флойд от бял полицай през лятото на миналата година? Убийство, разпалило пожарите на черния гняв из цяла Северна Америка…

Несъмнено, повечето от нас знаят значението на зловещия термин геноцид – унищожаването на един цял народ. А какво, ако не геноцид е фактът, че за някакви си два – три века коренните свободни жители на Северна Америка – индианците от над десет милиона - са останали само един! В резултат на системни избивания и изселване в най - негостоприемни и пустинни райони, много чести нарочни заразявания ( с изпращане на „подаръци“ на индианците – дрехи и завивки на починали от остро заразни заболявания като едра шарка и др.!).

Да не говорим, че дори в наши дни в американския печат се промъкват съобщения за тайни кастрации на млади индиански момичета след „добронамерен“ медицински преглед!

И всичко това е велика Америка, световната пазителка и защитник на човешките права!

Но лъжливата „правомания“ на Белия дом не свършва до тук – тя се простира далеч зад границите на САЩ и зад нейния прозрачен параван се водят истински колониални войни с по – малки, по – слаби или инакомислещи държави.

Става дума за най - новата история, за времето след Втората световна война. В този недълъг период, САЩ успяха да водят тригодишна война с Корея, дълга и изтощителна агресия срещу Виетнам, срещу Ирак и Афганистан, срещу социалистическа Югославия. Войни водени главно от модерната американска авиация, оставили след себе си милиони невинни жертви – мъже, жени, деца. И всичко това има своите последствия и до ден днешен!

Така например, във Виетнам все още годишно се раждат по две хиляди бебета с големи дефекти – резултат от небезизвестния химически дефолиант „Ориндж ейджънт“ на иначе невинната агротехническа фирма от САЩ „Монсанто“, предназначен за обезлистване на тропическата джунгла. Примерите са стотици…

И ако някой от САЩ (или техните „прокси”) започне да говори за „човешки права“, не трябва да забравяме, че подобни „агитатори“ нямат моралното право дори да произнасят тези хуманни думи.”