Взаимодействието между -правителство, здравна система и общество определя облика на пандемичния процес във всяка отделна страна

„За мен примери за добро взаимодействие и добро справяне с пандемията, от които можем да се учим (глобално) са: Китай, Сингапур, Нова Зеландия, Тайланд, Тайван, Хаити, Виетнам, Саудитска Арабия и Египет”, казва в интервю за Радио Китай известният български лекар-пулмолог д-р Александър Симидчиев, който е съучредител на Сдружението „Въздух за всеки”.

Освен за начините на справяне с пандемията в различните страни, разговорът с д-р Симидчиев е по повод новината, че за пръв път в България стартира Кампания за изследване на „индивидуалното белодробно число" при пациенти, изкарали COVID-19. Известният български лекар и водещ специалист в областта на белодробните болести и дигиталната медицина е един от инициаторите на първата в България Кампания за въвеждането на „индивидуално белодробно число". През настоящата година акцентът на кампанията е поставен върху изследване дишането на хора, преболедували COVID-19.

Въпрос: Д-р Симидчиев, разкажете,моля повече за инициативата на Сдружение „Въздух за здраве”, свързана с въвеждането на „индивидуално белодробно число" – какви са нейните цели, как може да се случи това и какви резултати очаквате? Защо решихте да проведете Кампанията точно в Световния ден на белите дробове?

Отговор: Стана традиция, организацията, която създадохме преди няколко години - Сдружение „Въздух за Здраве“ да организира честване на Световния ден на белия дроб. Той се отбелязва всяка година на 25 септември, и се подкрепя от над 200 международни организации по цял свят, както и стотици отделни граждани. През 2020 пандемията на коронавирус показа на света колко смъртоносни могат да бъдат респираторните вируси. В действителност респираторните инфекции са в нас и ще продължат да бъдат основен източник на човешки страдания и смърт. Световният ден на белите дробове е годишен ден за по-голяма осведоменост, свързана с белите дробове. През настоящата година, когато здравето на дихателните органи е в центъра на вниманието на света, именно отбелязването на този ден дава чудесна възможност за повишаване осведомеността и информираността относно тежестта на респираторните заболявания.

За сърдечното здраве има подобни „индивидуални числа” - такива са нивото на холестерола или кръвното налягане. Оказва се, че за белия дроб няма такова число, което лекарите да показват на хората и те да го следят за себе си.

Затова, аз лично се заех с инициативата по въвеждането на този индивидуален показател. Началото бе поставено през летните месеци в София. Темата на инициативата през настоящата година е „респираторни инфекции“. В тази връзка, организацията ни реши да бъдем максимално актуални, като организираме изследването на белодробната функция при пациенти преболедували от COVID-19. Основанието за това, е че не е съвсем ясно доколко този вирус има трайни последици за дихателната функция. Спирометрията е достъпен метод за всички пулмолози в България и 12 локални центрове в страната се включиха и изследваха желаещи пациенти, които са преболедували COVID-19. Изследването е предназначено да установи базисна функция (ние я наричаме белодробно число). Понятието белодробно число показва количеството въдух, което издишваме за 1 секунда при силно издишване, след дълбоко поемане на въздух. Важно е да се знае, каква е тенденцията на промяна при всеки един човек. Така, хората при следващ преглед при пулмолог ще могат да съобщят своето белодробно число, като по този начин ще се види дали числото им намалява и с колко.

Изследването на този показател е добре да се прави ежегодно. Това дава възможност пациентът да има проследим параметър за мониториране скоростта на промяна на белодробната функция.

Целта ни е при последващо изследване след една година, да можем да преценим има ли ускорена загуба на белодробна функция при тези пациенти, или всичко е спокойно. Очакваме да имаме данни, които да охарактеризират дългосрочните рискове за белодробната функция при хората прекарали инфекция COVID-19.

Въпрос: Почти десет месеца изминаха от началото на срещата на хората по света с COVID-19-вируса. Може ли да споделите, как, според Вас, се справят различните страни с неговото противодействие до този момент.

Отговор: Страхотен въпрос! Аз лично много разсъждавам по темата за справянето с вируса, защото данните сочат, че той е преобладаващо сходен в много от държавите, но епидемиологичната крива е много разнообразна (някои държави се справят добре, други не дотам, а някои не се справят). Изводът за мен е, че характеристиката на процеса зависи повече от човешкия фактор, а не от вируса. Тук има поне три компонента: правителство, здравна система и общественост. Ролята на всеки един от тези три компонента е значимо различна, но взаимодействието помежду им определя облика на пандемичния процес локално. Така например ясни и консистентни послания от правителството определят ниво на доверие и придържане към определена дисциплина. Дисциплината прави пандемичния процес по-управляем, което има отношение към възможността за бързо и ефективно снижение на пиковете на заразяване. Дейността на здравната система най-често (ако не е претоварена и функционира с резерв) може да се измери с нивото на преминаване от леки към тежки случаи, както и смъртността в болници. Тази зависимост се загубва, когато системата бива пренатоварена (примери от Италия, САЩ и напоследък и у нас). Този вирус поставя под стрес-тест тъканта на цялото общество, не само в здравно, но и в морално-етично и чисто социално отношение. При този тест, веднага изплуват дефицити във всяко едно отношение и дългосрочни и краткосрочни.

За мен примери на добро справяне от които да се учим (глобално) са: Китай, Сингапур, Нова Зеландия, Тайланд, Тайван, Хаити, Виетнам, Саудитска Арабия и Египет.

На другия полюс са държави като: Албания, Аржентина, Бразилия, Финландия, Либия, Полша, Русия, САЩ. Тук причислявам и нашата страна.

За всяка държава има различна причина или сбор от причини, но за мен остава усещането, че ключов компонент е доверието в централната власт водещо до дисциплинирано спазване на противоепидемичните мерки.

Въпрос: Зависи ли от хората ползотворната борба с коронавируса, или това е дело само на правителствата:

Отговор: От това което вече споделих е ясно, че за мен отговорът не е в крайностите на „ИЛИ“ а е в обединението на „И“. Не може правителството да управлява ако няма доверието на поданиците, а поданиците не могат да се справят без координираното и умело ръководство на правителството. Това е пределно видно от примерите на Китай, и Нова Зеландия, и САЩ - като полярни крайности както в комуникацията, така и във взаимодействието власт/поданици. Това е урок, от който тепърва много ще се учим занапред (стига да имаме очи да го видим и съзнание, за да го осмислим).

Въпрос: Какво бихте ни посъветвали и по темата тютюнопушене и COVID-19, преддвид наскоро отбелязания Ден за борба с този порок?

Отговор: Още един много важен въпрос! И тук, както при много други аспекти на общественото поведение по време на пандемията, се откроиха двете полярности на науката и на емоциите, като всяка от двете имаше своите убедени поддържници. Първата - в лицето на лекари и учени, втората - с верочтната подкрепа от умел маркетинг от страна на заинтересована индустрия и на самите зависими от никотина хора. Рано в началото на пандемията, се появи (не съвсем ясно от къде и как), тезата че никотинът предпазва от COVID-19, и едва ли не с некоректния призив:– пушете за да не боледувате или да боледувате по-леко. Скоро след това обаче, започнаха да се трупат данни, свързани с реалността, че рисковите групи за тежък COVID-19 , са именно хората страдащи от честите болести свързани с тютюнопушенето (сърдечни болести, диабет, мозъчно съдова болест, онкологичните заболявания и др.). Няма как да имаме доказана ясна връзка между въздушното замърсяване, разпространението и тежестта на COVID-19, а индивидуалното замърсяване на въздуха, причинено от инхалирането на тютюнев дим да не предизвиква сходни вреди и последици.

Разговорът проведе Ивета Балевска