Живеейки в имперското си минало Лондон продължава с опитите за намеса във вътрешните работи на Китай

Премиерът на Великобритания Борис Джонсън и министърът на външните работи Елизабет Тръс излязоха със заявление по повод 25-ата годишнина от връщането на Хонконг в пределите на КНР, в което се посочва, че Лондон има „историческа отговорност“ към жителите на района съгласно Китайско-британската съвместна декларация от декември 1984 г. и се декларира, че страната им „няма да се откаже от Хонконг“.

Подобна политическа показност показва, че наследниците на британските колонизатори в Хонконг не желаят да приемат факта, че империята им отдавна я няма и декларации като тази на Джонсън и Тръс е пореден опит за намеса във вътрешните работи на Китай. Те се опитват да подведат международната общност, използвайки Китайско-британската съвместна декларация за Хонконг, но това няма да мине.

Всеки, който познава историята на Хонконг, знае, че съвместната декларация между китайското и британско правителства разрешава въпроса за връщането на района в пределите на КНР. В нея се посочва ясно, че след ефективното възвръщане на китайския суверенитет над Хонконг от 1 юли 1997 г. правата и задълженията на Великобритания по отношение на района приключват. Оттогава управлението на Хонконг се базира на китайската конституция и основния закон на района, а не на съвместната декларация и по силата на този факт Лондон няма вече право на суверенитет, управление или надзор върху спецрайона.

Британският учен Мартин Жак посочи, че след 1997 г. Великобритания никога не е зачитала реално суверенитета на КНР над Хонконг. Според него, много британски политици живеят с мечтите си от миналото и не искат да приемат, че държавата им вече не е суперсила.

След завръщането си в пределите на родината преди 25 години Хонконг запази статута си като най-свободна икономика в света, международен финансов, корабоплавателен и търговски център. Всичко това е резултат от успешното прилагане на политиката „една държава, две системи“.

Хонконг е част от китайската територия и вече няма нищо общо с Великобритания, затова британските политици трябва да спрат намесата си във вътрешните работи на Пекин.