Истинската демокрация е тази, в която народът е реален господар на държавата

Отговорът на въпроса дали политическата система на една държава е демократична или не, зависи от това дали тя се основава на разбирането за народа като неин господар.

„Западната демокрация е в криза“, се казва в статия на испанския вестник „Ел Паис“. Според автора ѝ, макар в момента на Запад гражданите продължават да имат политически права като например на свободни избори, това не им дава реално влияние върху вземането на политически решения. Има прекалено много начини, хора с предимства да решават далеч от погледа на обществото.

Този анализ показва, че изборната демокрация в западните страни, с които те се гордеят, е всъщност „игра“ на богатите, а не истинско народовластие.

В комюникето от приключилия тази седмица Шести пленум на 19-ия ЦК на ККП се прави преглед на изграждането на китайската демокрация, като се подчертава, че тя не е „нещо внесено отвън“. През своята дълга история китайската цивилизация е видяла раждането на базови демократични идеи, а още от създаването си ККП, извличайки добрия опит от вътрешната и световната практика, е отстоявала принципа за народовластието.

От 2012 г. насам ККП непрекъснато обогатява демократичните идеи и практики и прокара път за „демокрация в пълния процес“, който обхваща изборите, политическите консултации, социалните практики, дейността на низовите организации и други. Благодарение на това се оформи цялостна система, позволяваща на хората да се ползват с широка и истинска демокрация.

Западни политици, които често говорят за демокрация, би трябвало да погледнат резултатите от анкетата на американската телевизия ABC от октомври тази година, според които 57% от допитаните в световен мащаб и 72% от тези в САЩ считат, че Вашингтон не е добър пример за демокрация.

Различни страни имат право да избират пътя за своето демократично развитие, отговарящ на техните реалности. През изминалото столетие Китай успя да направи това и опроверга западния „демократичен мит“, показвайки доверието на китайския народ към политическата система на неговата държава. В същото време Китай остава отворен и ще продължи да изучава и използва полезни практики от други, но никога няма да приеме да бъде наставляван.