Думата хегемония не съществува в речника на ККП

„Преди не можех да си представя такова нещо, но сега то е сбъдната мечта.“ „Нямам търпение да се кача на влака.“ „Благодаря ти Китай“... Железопътната линия Китай-Лаос ще бъде пусната през декември и лаосци изразяват своето вълнение в интернет.

Тази железопътна линия, която е въплъщение на очакванията на лаоския народ, е част от многото проекти в рамките на предложената от Китай инициатива „Един пояс, един път“. До 2020 г. обемът на търговията между Китай и страните в инициативата надхвърли 9,2 трилиона щатски долара, а на преките инвестиции достигна близо 140 милиарда щатски долара. Инициативата „Един пояс, един път” помага на хората в страните по маршрута да водят по-добър живот.

Напредъкът на инициативата обаче предизвика подозрения сред някои на Запада, които поддържат манталитета от Студената война. Те се съмняват, че с действията си Китай се стреми към „регионална хегемония". Това твърдение, разбира се, е неразумно. За да се разбере инициативата „Един пояс, един път“, първо трябва да се разбере мирогледът на Китайската комунистическа партия (ККП).

От самото ѝ създаване ККП си поставя високи амбиции. Те нямат за цел да се доминира, а да се допринесе за напредъка на света. Това личи от Петте принципа за мирно съвместно съществуване, както и вписването на принципа за придържане към мирно развитие в Конституцията на страната и Устава на партията, и предложението за изграждане на общност на споделената съдба.

От основаването си КНР не е провокирала нито една война или конфликт по своя собствена инициатива и не е нахлула на нито един сантиметър чужда територия. До момента Китай е изпратил повече от 50 000 миротворци за близо 30 мироопазващи операции на ООН, което го прави страната с най-много миротворци сред постоянните членки на Съвета за сигурност.