Китайският народ е господар на страната си чрез „демокрация в целия процес“

„Въпросът дали една държава е демократична или не зависи от това дали гражданите ѝ са нейни господари“, заяви китайският председател Си Дзинпин на провелата се неотдавна среща, посветена на дейността на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП). По време на нея той изложи идеята си за „демокрация в целия процес“.

От създаването си ККП е поставяла като своя мисия превръщането на народа в господар на страната. След създаването на Китайската народна република изграждането на институциите на ОСНП, КНПКС и системата за многопартийно сътрудничество осигури, че властта в страната ще бъде в ръцете на народа. След провеждането на 18-ия конгрес на ККП през 2012 г., бе издигната идеята за „демокрация в целия процес“.

Хората видяха, че демокрация в целия процес в Китай се реализира в пълнота. Всички важни закони и решения се приемат след демократични решения и отчитане мненията на широки кръгове хора.

От гледна точка на практиката, като важен субект на демокрацията в целия процес институцията на ОСНП гарантира, че китайската управляваща партия и правителство могат да чуят гласа на народа на различни етапи – при взимането на решения, изпълнението и контрола им. Практиката през последните 60 години, особено след началото на реформите и отварянето, е доказателство, че институцията на ОСНП дава важни гаранции за бързия икономически растеж и дългосрочното устойчиво развитие. Тя отговаря на реалностите в страната, отразява същността на социалистическата държава, гарантира, че гражданите ще бъдат господари на страната си.

Китайският успех на „демокрацията в целия процес“ показва, че това дали една страна е демократична или не е оценка на нейните граждани, а не външни личности. Има много начини за реализиране на демокрация и оценката на различни политически системи чрез единен критерий не е демократично. От дълги години някои западни страни, използвайки предимството на това, че гласът им се чува по-високо в света, се опитват да приватизират дефинирането на това, коя политика е демократична и често поставят етикети на други държави като „диктатура“ или „недемократични“. Наред с нарастващите проблеми в управлението на западните общества, там бе дискредитиран и „митът за демокрацията“. Различните страни имат право да изберат път за демократично развитие, отговарящ на техните реалности.