Афганистан 2011-2021: Опиумът

Войната в Афганистан приключи по същия начин, както започна. Страната отново е на кръстопът след изтеглянето на американската армия от най-продължителната ѝ военна кампания в историята и връщането на талибаните във властта. Планинската страна в сърцето на Азия от векове е била бойно поле на глобални сили, но никога не е завладявана, заради което си е спечелила прозвището „гробище на империи“.

В сериите „През обектива: Афганистан 2011-2021“ се опитваме да погледнем отвъд белезите, оставени върху тази страна от войната, да покажем страха, гнева и жилавостта на афганистанския народ. Третият епизод е посветен на селската икономика в страната и най-доходоносното занимание в нея – отглеждането на опиумен мак.

Отглеждането на опиумен мак има дълга история в Афганистан. В продължение на десетилетия чуждото нашествие и гражданските конфликти доведоха до създаването на истинска индустрия за отглеждане на мак и търговия с наркотици. Плантациите започват да се увеличават през 50-те години, а секторът процъфтява през 80-те години на фона на хаоса след изтеглянето на съветските войски. През 2000 г. насажденията от опиумен мак в Афганистан съставлява 72 процента всички в световен мащаб.

Опиумната индустрия премина през фаза на временно разрушаване през 2001 г., достигайки рекордно ниско ниво, след като талибаните намалиха производството с религиозен указ през юли 2000 г. Тогава засаждането на мак бе определено като противоречащо на догмите на исляма, но според някои експерти това бе ход управлението им да получи международно признание.

Низходящата тенденция в производството на опиумен мак приключи с атентатите на 11 септември и последвалата американска инвазия и инсталирането в Кабул на практически марионетно правителство на САЩ. Корумпирани чиновници, военачалници, наркотрафиканти и въоръжени групи бяха в основата на възраждането на опиумната индустрия. Предвид сложната и нестабилна собственост и управление на земята, бедните селяни, повечето от които без права върху земята, бяха принудени да работят на маковите плантации, за да изкарват прехраната си. Това засили бедността в провинцията и изложи особено силно на експлоатация жените и децата. Освен това структурната безработица накара повече хора да обърнат поглед към този бизнес, тъй като отглеждането на мак предоставя 10 пъти по-висока печалба отколкото на която и да е друга култура.

Така през 2007 г. насажденията от опиумен мак достигнаха рекордно високо ниво от близо 330 000 хектара. Ежегодно се начисляваха десетки милиони долари данъци върху опиума, от които се възползваха различни сили.

Смята се, че талибаните са участвали в засаждането на мак и извличането на до 10% от опиума в страната, в допълнение към начисляването на такси за доставка на наркотрафиканти. Междувременно бившите власти по места също се бореха за дял от печалбата. „Широко се твърди, че корумпирани служители от правителството в Кабул, националната полиция и различни провинциални администрации също плащат на трафикантите на опиум“, се казва в доклад на Американския институт за мир от 2009 г. Ожесточената борба за печалба и власт не остави на селяните много възможности, освен да работят на маковите плантации.

Въпреки че САЩ почти не говореха публично за необходимостта от справяне с незаконната търговия и трафика с опиум, те похарчиха 8,6 милиарда долара, за да прекратят тези практики, според Джон Сопко, специален инспектор за възстановяването на Афганистан. Но това рядко работи, тъй като бедните афганистанци се нуждаят от средства, за да изхранват семействата си.

Бившият президент на Афганистан Хамид Карзай веднъж каза: „Или Афганистан ще унищожи опиума, или опиумът ще унищожи Афганистан“.

Според изчисления на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), половината от БВП на страната е генерирана от опиатната икономика. Един на всеки 10 афганистанци се занимава с отглеждане или търговия с наркотици, което до голяма степен е оформило съвременната афганистанска икономика. Търговията генерира сериозни печалби и извън Афганистан, тъй като се смята, че страната осигурява повече от 80 процента от световния бизнес с опиум.

През 2017 г. реколтата от опиум в Афганистан нарасна до 9000 метрични тона, докато през 2001 г. тя бе само 180 метрични тона. Година по-късно производството спадна рязко поради тежка суша и доходите на домакинствата в силно засегнатите селски райони се съкратиха наполовина. Икономиката на опиатите обаче „все още формираше между 6 и 11 процента“ от БВП на страната и осигуряваше „еквивалента на до 190 700 работни места на пълен работен ден“ през тази година, както бе посочено в проучване на ООН от 2018 г.

Последните статистически данни за опиумния мак показват постоянен ръст. Въпреки пандемията, площта за отглеждане на мак се оценява на 224 000 хектара, което е увеличение с 37% на годишна база. Двадесет и две от всички 34 провинции в страната имат макови полета.

Наред с нарастването на производството на опиум се засилва и зависимостта към него. Войната, бедността, миграцията и лесният достъп до опиум карат все повече афганистанци да употребяват наркотици. Според данни на ООН, до 2,5 милиона души редовно употребяват наркотици, повечето от които имат доста ограничен достъп до лечение.

И както изглежда, тъй като нестабилността продължава да властва в страната, нейната икономика няма да се откъсне лесно от опиума. Сложното преплитане на фактори като бедност, свързани с войната травми и липса на възможности за работа едва ли ще доведе до скорошно прекратяване на бизнеса с опиумния мак, въпреки ангажимента на талибаните да го ограничат. Бедните селяни в Афганистан трябва да получат икономически алтернативи, за да живеят нормално, преди да стигнат до задънена улица и се насочат към маковите плантации.