Преди да съдят, САЩ трябва да се вгледат в себе си

На 23 август се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана, определен от ООН. Неотдавна САЩ публикуваха т. нар. Доклад за трафика на хора, в който включиха себе си в страните, които се представят най-добре по отношението на защитата на правата на човека. Светът за пореден път видя двойните критерии на САЩ.

Робството и търговията с роби представляват най-жестокото погазване на правата на човека в историята. В продължение на четири столетия от 16 до 19 век милиони африкански роби са били транспортирани до „новия континент“ – Америка. Те са изгубили имената си, идентичността си и всички човешки права. Продължилата няколко столетия история на САЩ с търговия с роби е залегнала техните гени, което се изразява в омаловажаване на правата на човека и расова дискриминация. До момента хора от различни етнически групи, включително и афроамериканци, са подложени на дискриминация в САЩ.

Пандемията от новия коронавирус разшири пропастта между различните части на американското общество. Според публикувания от няколко китайски мозъчни тръста доклад „Америка на първо място?! Истината за усилията на САЩ за овладяване на епидемията“, до 3 март 2021 г. в 38-те американски щата ваксинацията сред белите е 2,1 пъти по-висока от тази сред афроамериканците. Данни на Американското статистическо бюро за юни показват, че безработицата сред афроамериканците е 9,2%, далеч по-висока от тази сред белите. Трафикът на хора и принудителният труд са налице в САЩ. Статистика на американската нестопанска организация „North Star“ показва, че от края на 2007 г. до края на 2019 г. в САЩ са получени 63 380 сигнала за трафик на хора, а само за 2019 г. са били 11 500, като засегнатите хора са 22 326. Публикуван от Изследователския център за правата на човека при Университета Калифорния доклад „Скритите роби: принудителният труд в САЩ“ сочи, че независимо в кой период поне 10 000 души в САЩ са били подлагани на принудителен труд.

САЩ, които са се самопровъзгласили за съдия по правата на човека, трябва да се вгледат първо в себе си. Нямат право да сочат с пръсти останалите страни.