Политиката на Япония към Китай поема по грешен път

На 27 април Министерството на външните работи на Япония публикува годишната си „Синя книга за международната политика“, в която от една страна се коментират въпроси за островите Дяою, Южнокитайското море, Хонконг и Синдзян, като се акцентира върху „китайската заплаха“, а от друга, се посочва, че в икономическата сфера двустранните отношения са „едни от най-важните“. Политика и икономика се разделят, което показва сериозни противоречия в японската дипломация към Китай.

През март се проведоха диалог между САЩ, Япония, Индия и Австралия и преговорите „2+2“ между САЩ и Япония, в средата на този месец президентът на САЩ и японският премиер излязоха със съвместна декларация, които заедно с последната синя книга, и особено изразената от Токио „загриженост“ за ситуацията в Тайванския проток, показват, че в отношението си към Китай действията на японския кабинет преминават забранени линии.

Като причини за промяната на външнополитическата позиция на Япония към Китай, освен съюзните отношения със САЩ, не бива да се пренебрегват и други фактори. От встъпването си в длъжност като премиер през септември миналата година, доверието в Йошихиде Суга не е особено високо. Заради противоречивото справяне с епидемията от COVID-19 и спада на икономиката на страната, през януари тази година японски медии дори започнаха да обсъждат кандидати за следващ премиер.

След като влезе в управлението, администрацията на Джо Байдън също счита Китай като „най-голям конкурент“ и провежда политика на конфронтация с него, към която привлича своите съюзници. Йошихиде Суга вероятно вижда в това шанс и смята, че ако стои близо до САЩ и се конфронтира с Китай, не само ще „добави точки“ към слабата си външна политика, но и ще смекчи натиска за преизбирането си.

Какви обаче са реалностите? Японската икономика е силно зависима от китайския пазар, и дори да създаде по-близки съюзни отношения със САЩ, тя няма да може да реализира големи икономически интереси. Това е причината, поради която в „Синя книга за международната политика“ се посочва, че китайско-японските отношения са „едни от най-важните“.