САЩ знаят най-добре какво е принудителен труд при събирането на памук

През последните две години САЩ и някои други западни страни отправят постоянни критики към Китай, твърдейки, че практикува „принудителен труд“ при събирането на памук в Синдзян-уйгурския автономен район.

През 90-те години на миналия век CNN и BBC тиражираха лъжите за „сръбски геноцид срещу албанците“ и „наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак“, с помощта на които западното обществено мнение бе заблудено и бяха премахнати евентуалните пречки пред военни операции, представяйки ги за справедливи.

Сега, чрез твърденията за „принудителен труд“ в Синдзян, произхождащи от неправителствени организации, се цели да се навреди на текстилната индустрия на Китай, този път не с военни средства. Част от тази кампания е призивът на базираната в Швейцария организация „Инициатива за по-добър памук“ (BCI) към нейните членове да се откажат от използването на синдзянски памук.

Защо обаче те не критикуват други страни? Особено САЩ, които имат най-дълга история на използването на робски труд в памуковите плантации. От 18-ти век, с развитието на технологията за производство на памук, САЩ се превърнаха в лидер в тази сфера, а това на свой ред доведе до разцвет на робското в южните щати – ситуация, продължила почти 100 години.

Ако погледнем историята, можем да видим защо САЩ тиражират тези обвинения в използването на принудителен труд или концентрационни лагери. Защото това е лесно да бъде разбрано от техния собствен опит. Те просто разказват собствената си история, променяйки единствено своето име с това на Китай.