Подкрепата за китайската политика в Хонконг е подкрепа за стабилността и просперитета на района

На провеждащата се в Женева 46-а сесия на Съвета на ООН по правата на човека представителят на Беларус излезе с декларация от името на 70 страни, в която потвърждава подкрепата им за прилагания от Пекин при управлението на Хонконг принцип „една държава, две системи“. Той подчерта, че хонконгските дела са вътрешни за Китай и е недопустима външна намеса в тях. Освен това повече от 20 държави подкрепиха позициите и мерките на Китай, свързани с Хонконг, в отделни речи на техни представители.

Все повече страни заемат справедлива позиция по хонконгския въпрос, което показва, че политиката на Пекин спрямо района е широко призната от международната общност, а това свива пространството той да бъде използван от антикитайски сили, за да се навреди и ограничи китайското развитие.

Хонконг е специален административен район в рамките на Китай и всяка външна намеса в него е грубо нарушение на духа на Устава на ООН и основните норми на международните отношения. В този смисъл, подкрепата на 70-те държави на настоящата сесия на Съвета по човешките права за политика на Китай, представлява именно подкрепа на устава на световната организация и общоприетите норми.

През последните години все повече държави изразяват подкрепа към Пекин на международни форуми и заявяват позицията си против намесата на външни сили във вътрешните работи на Китай, използвайки за това хонконгския въпрос.

В момента в Пекин се провежда годишната сесия на върховния законодателен орган – Общокитайското събрание на народните представители. Една от най-важните задачи в дневния му ред е да одобри реформа на избирателната система на Хонконг, която да коригира сегашните слабости и гарантира, че управлението на района ще бъде в ръцете на граждани, които милеят за него. Реформата ще окаже силна институционална подкрепа за дългосрочната стабилност на Хонконг и прилагането на принципа „една държава, две системи“. А стабилен и сигурен Хонконг ще създаде повече възможности на международната общност да споделя плодовете от просперитета на района.