Обвиненията за „принудителен труд“ в Синдзян са поредният опит на Запада да ограничи китайското развитие

„Хлябът е вкусен на онзи, който си го изкарва с труд“. Това често казват хората в Синдзян и то е събрало смисъла на това да градиш живота си със собствени усилия. В устата на някои политици и медии в САЩ и Запада обаче, това виждане за труда е променено и те се опитват да го представят като „принудителен“, за да поставят под въпрос нормалните междуетнически отношения в Китай и възпрепятстват развитието му.

Южната част на Синдзян-уйгурския автономен район е една от най-изостаналите в Китай. През 2014 г. броят на бедните там е бил близо 3,1 милиона. Сред тях четири префектури в южната част на Синдзян са класифицирани по националните стандарти като крайно бедни. За да помогне на хората да имат стабилен и достоен живот, местните власти в Синцзян разглеждат насърчаването на заетостта като първостепенна задача. Работници от различните етноси там избират професии и месторабота според своите желания и способности, подписват трудови договори в съответствие със закона и получават нормални заплати.

Данните показват, че от 2014 до 2019 г. общият брой работници в Синцзян се е увеличил от 11 352 400 на 13 301 200 или със 17,2%. Политиките и конкретните мерки за социално осигуряване и създаване на заетост в Синцзян са не само в съответствие със законите на Китай, но също така отговарят на международните стандарти за труд и човешки права. Затова възниква въпроса защо техният труд бива определян като „принудителен“ ?

Последните данни показват, че разполагаемите доходи на глава от населението в Синцзян през 2020 г. са се увеличили с 6986 юана в сравнение с 2015 г., със средногодишен ръст от 7,2%, което е с 1,1 процентни пункта по-високо от годишния растеж на БВП. Това показва ясно, че хората в Синцзян се възползват от постиженията на развитието и животът им се подобрява с всяка изминала година. Това също така прави лъжите на антикитайските сили в САЩ и други западни държави абсурдни и нелепи.