Опитите на САЩ да използват „тибетската карта“, за да ограничат развитието на Китай са обречени

Подписаният неотдавна от президента Доналд Тръмп Закон за политиката и подкрепата към Тибет е поредната груба намеса във вътрешните работи на Китай. По същество той представлява безпочвена критика към социалното развитие на автономния район, опит за дискредитиране на етническата и религиозна политика на Пекин там и опит да се окаже директно влияние върху нормалния ход на местните будистки практики и традиции. В същото време законът залага мини за следващата американска администрация и показва на целия свят нечистите намерения на настоящата.

От напускането на Тибет на сегашния Далай Лама през 50-те години на миналия век до момента, Вашингтон непрекъснато се опитва да се намесва в политиката в района – понякога открито, друг път по-завоалирано, с една единствена цел – да го превърне в инструмент, чрез който да ограничи развитието на Китай. До момента обаче тези опити не са способни да обърнат хора на историята и фактите, а именно, че в резултат на демократичните реформи в Тибет през 1959 г. милиони крепостни бяха освободени и днес тибетците участват равнопоставено в политическото управление, а районът е с автономен статут.

С подкрепата на китайското правителство днешен Тибет е в най-добрия период от своето развитие. За последните 20 години БВП на района се е увеличил над 10%, населението е нараснало от 1,23 милиона през 1959 г. до 3,44 милиона през 2018 г., сред тях тибетците заемат повече от 90%. Средната продължителност на живота достига 70,6 години. През 2020 г. в района бе сложен край на абсолютната бедност, а просперитетът и стабилността му няма да оставят никаква възможност за действието на сепаратистки сили там.