Расовата дискриминация се превърна в безкраен „кошмар“ за американското общество

Протестите срещу расизма в САЩ продължават с пълна сила и през последните дни. В следобедните часове на 29 август хиляди демонстранти излязоха по улиците на град Кеноша, щата Уисконсин, призовавайки за справедливост за Джейкъб Блек, който бе прострелян от полицаи. И на демонстрацията във Вашингтон на 28 август в чест на 57-ата годишнина от знаменитата реч на Мартин Лутър Кинг „Имам една мечта“, най-големият син на покойния пастор заяви пред множеството, че САЩ не са станали онази държава, за която се е борил баща му, а напротив – днес живеят в „кошмар“.

В края на август 1963 г. водачът на движението за граждански права на чернокожите в САЩ Мартин Лутър Кинг изнесе реч пред Мемориала на Линкълн, в която заяви: „Мечтая четирите ми деца един ден да живеят в държава, в която хората няма да окачествяват другите според цвета на кожата им, а според морала и поведението им“. Оттогава изминаха 57 години, но системната расова дискриминация в Съединените щати не само не бе премахната, а точно обратното – засилва се.

От 16 до 18 век някои западноевропейски страни използват Африка като източник на роби за своите колонии в Америка, което впоследствие прерасна в разграничение на расова основа. Въпреки че расовата дискриминация и сегрегация спрямо чернокожите постепенно бе премахната след средата на 20-ти век, поради вътрешната си политическа структура, историческа традиция и идеология, расовите отношения в Съединените щати никога не се подобриха като цяло. В този контекст расовата дискриминация в областта на правоприлагането и съдебната практика в САЩ стана по-видна и основните човешки права на етническите малцинства бяха потъпкани.

След избухването на епидемията от новия коронавирус, расовото неравенство в САЩ се изостри. Си Ен Ен публикува наскоро коментар, озаглавен „Расовото неравенство в САЩ е смъртоносно като COVID-19“, в който се цитират думите на Елизабет Ригли-Фийлд, преподавател по социология в Университета Минесота, че епидемията „засегна непропорционално афроамериканците и със сигурност ще увеличи разликата в смъртността от гледна точка на расите“.

Цялостният контрол на наследниците на бели европейски имигранти в САЩ като доминиращи в американската политика и системната дискриминация срещу други расови групи са в основата на противоречията в американското общество. В резултат на това „пропастите“ между белите американци и представителите на останалите малцинства на всички нива в икономиката и обществото остават непреодолими. С други думи, белезите от расизма в Съединените щати не само, че никога не са заздравявали, но биват раздразнени още повече от постоянните конфликти и насилие, на които сме свидетели през последните месеци.