Кога ще приключат политическите вълнения в България?

Автор: Ма Сипу, изследовател в Института за проучване на световната история към Китайската академия за социални науки

Започналите на 12 юни масови протести в България продължават вече над два месеца. Всеки ден в тях участват хиляди хора и засега няма никакъв знак, че скоро ще спрат. Исканията на протестиращите са за разкриване на информация и защита на околната среда. Те са против полицейските репресии и монопола върху медиите. Протестиращите дори отправят искане за оставката на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. „Мутри вън!“ е основният им лозунг, който е израз на недоволството на българския народ от правителството на ГЕРБ и особено определяния като „враг“ премиер. Според протестиращите той е представител на цялата политическа система и е тясно свързан с корупцията, социалната несправедливост, липсата на демокрация и прозрачност, злоупотребата с властта, бездействието и унищожаването на природата.

От телефонните записи на Борисов става ясно, че той се намесва в съдебните процедури, занимава се с бизнес и е замесен в някои социални скандали. Държавните капитали се използват от частни компании за лични интереси. Настоящите протести вече не са акция на група радикални младежи, а представляват цялото младо поколение и отразяват желанията на по-голямата част от народа.

Опъването на палаткови лагери и блокирането на основните улици са характерни действия на настоящите протести. Това е тотален взрив на социалните противоречия в България за последните години, изразяващ отдавна трупано отвращение към начина, по който се упражнява властта в страната. Толкова продължителни протести, с широк обхват и ясен лозунг са рядко явление в държавите от Централна и Източна Европа. Български учени ги определят като „етични“.

С намесата и натиска на полицията предизвиканото от този вид протести напрежение ту отслабва, ту се засилва, но не ги спира. Според статистически данни 60% от българите ги подкрепят. Заслужава да се посочи, че за център на протестите бе избран районът близо до „Орлов мост“ в центъра на София, недалеч от Софийския университет. От древни времена за България орелът и лъвът са национални символи, знак, че българите не скланят глава пред потисниците. За българския народ орелът е представител на бога на войната и символ на древните български ханове. Орлов мост е една от най-известните туристически забележителности в столицата и всеки ден е посещаван от множество туристите от страната и чужбина. Правителствените ведомства на няколко пъти се опитаха насилствено да вдигнат блокадите и палатките, но се уплашиха да не навредят на живописната зона и не смеят да предприемат необмислени мерки. Затова след много обсъждания младежите избраха това място за център на протестите. Протестиращите преименуваха главната улица близо до Орлов мост на "Тиква". Това е прякорът на настоящия български премиер Бойко Борисов, което означава, че е дебел като "тиква", но интелигентен, колкото един "идиот". Според европейските премиери Борисов е "невежа". Той нито говори чужди езици, нито е запознат добре с културата и политиката, а в кариерата си разчита изцяло на борбата срещу комунизма. Българите знаят много добре, че първоначално Борисов е бил комунист и бодигард на бившия лидер на страната Тодор Живков. След промените в социалната система обаче, той се обяви за „борец срещу комунизма“ и стана бодигард на последния цар на българите Симеон II. В резултат на това Борисов бе избран за кмет на София и след това за министър-председател с най-дългия мандат в българското правителство.

Може да твърдим, че протестите са добре организирано и рационално дългосрочно действие за оказване на натиск върху правителството. През деня хора ходят на работа и протестиращите са по-малко, а рано сутрин и вечер броят им се увеличава. Някои казват, че този път протестите са различни от предишните срещу Комунистическата партия и социализма. Полицаите нямат причини да арестуват демонстранти. Това доказва, че организаторите на протестните действия са здравомислещи и умни хора. Понякога се случва полицията да арестува някого, но след ден и половина го освобождава. Протестите продължават и вече се разраснаха до други големи градове като Пловдив, Варна и Бургас.

На 14 август Бойко Борисов обяви план за промени в Конституцията и избори за Велико народно събрание с обещание да подаде оставка. Но протестиращите не бяха съгласни с това. Те изискаха правителството да бъде свалено и да се проведат честни избори, а не да ги подлъгват с промени в Конституцията и Великото народно събрание, които всъщност са опит на премиера и управляващата партия да отложат разрешаването на проблемите и да „прехвърлят топката“ на парламента, за да излязат от кризисната ситуация. Борисов и партията му вече 11 години управляват България и доказаха, че нямат ръководни способности, не защитават интересите на обществото, не работят честно и прозрачно. Те са най-дълго и най-лошо управлявалите България. Страната се нуждае от нова отправна точка, вместо да разчита на Бойко Борисов и други личности, които трябва да се оттеглят от властта! Българската социалистическа партия също призова премиера да подаде оставка.

Хората питат защо настоящата вълна от протести продължава толкова дълго? От промените в България изминаха 30 години и 13 от присъединяването ѝ към ЕС. В момента тя все още е най-бедният член на Съюза. Желанието на България за присъединяване към Шенгенското пространство и еврозоната не се реализира. Страната е като външна граница на ЕС и е възприемана като „второстепенна“ държава-членка, а гражданите ѝ третирани като „втора класа“. Борисов се опитва да потуши протестите, променяйки членове на кабинета. Той смени няколко министъра, за да смекчи напрежението в страната, но това не реши проблемите. Протестиращите скандират, че именно управляващата система и начина на управление на Борисов са причината България да остане най-бедната членка на ЕС и населението ѝ рязко да намалее. Основното им недоволство е от бедността и изостаналостта на българското общество, корупцията и невежеството на управляващите. Според публикувани от български учени данни, след прехода България е постигнала достойни за похвала успехи в областта на политиката, икономиката и външните работи, но налице са и много тревожни въпроси. По време на прехода продължи социалното разслоение в обществото, много хора емигрираха в чужбина, като се добавят и влошаването на здравето, престъпността и корупцията, всичко това доведе до демографска катастрофа. Населението на България спадна от 9 милиона през годините на социализма до сегашните 7 милиона. Рязкото намаляване на населението е безпрецедентно, като изключим това при война, глад и епидемия.

Българският президент Румен Радев заяви, че в България се е появила невиждана ескалация на политическата криза. По думите му случващото се днес е „масово отхвърляне на сегашната „мафиотизирана система“, а не „моментно недоволство“. Оставката на кабинета и тази на главния прокурор са първите стъпки към завръщането на България в руслото на закона и към демокрацията, без които днешната остра криза не може да бъде решена.

За младежите е трудно да намерят работа и категорично искат да променят настоящото състояние на обществото. Сега те обръщат по-голямо внимание на реалността, недоволни са и не разбират правителството, обвиняват го, че всички „тъмни и провалени“ явления се дължат на „престъпленията“ от социалистическата епоха. Те не са наясно дали поколението на техните родители е причина за лошата ситуация в България, но не искат и да ги държат отговорни за миналото от висотата на днешната европейска цивилизация.

Много протестиращи младежи са завършили западни университети. Те не могат да намерят работа в България, виждат как се унищожава социалната екология, липсата на законова защита, трудния живот на циганите, несправедливостта в обществото, некомпетентността на правителството. Това предизвиква гняв в тях и те искат да променят ситуацията. Някои възрастни казват пред медиите: „Ние унищожихме комунизма, който ни бяха наложили от Изток, а сега нашите деца ни го носят от Запад.“

Вярно е, че демокрацията в България прилича много повече на олигархично-авторитарен режим, отколкото на западната. Режимът може да бъде свален с общите усилия на народа, на политическия и интелектуален елит и младежите.

Епидемията от новия коронавирус се разпространи в целия свят и България също не можа да я избегне. Кризата с COVID-19 даде старт на масови недоволства срещу управляващия "елит". Епидемията събра най-важните социални групи - младежите, активната средна класа, интелектуалците, а страхът и липсата на надежда ги обединиха. Те въстанаха срещу самоуверените и държащи здраво в ръце юздите на властта управници, обвиниха ги в неефективни мерки за овладяване на заразата и несъвършенствата на здравната система. По този начин в пандемичната ситуация излязоха наяве скритите пукнатини в обществото и тъмните страни на управлението. Следователно пандемията е катализаторът на протестите.

От масовите протести срещу правителството в България можем да направим няколко основни извода.

Първо, гневът на хората към властта и техните искания и желания за оставка на премиера и правителството няма да бъдат потушени лесно с рационални политически ходове от страна на управляващите, защото той гори вече повече от два месеца. До момента протестите са прекалено меки и е трудно да разклатят премиерския пост на Бойко Борисов, защото управляващата партия „Граждани за европейско развитие на България“ е част от дясноцентристки народни парти в Европейския парламент, освен това е подкрепена от няколко европейски десни партии.

Второ, в момента вълната от протести ту се засилва, ту затихва, но показва тенденция за разширяване. Тя е по-силна от съпротивата на държавните органи. Броят на протестиращите няма да намалее, а по-скоро ще се увеличава, като се има предвид, че през септември свършва лятната ваканция. Правителството не смее да използва полицията за потушаване на протестите, защото се страхува, че ситуацията ще излезе извън контрол.

Трето, протестиращите искат фундаментално решение за проблемите с корупцията и изостаналостта на страната. Според тях тактиката на правителството да внесе някои корекции е безсмислена. Очевидно е, че Бойко Борисов няма да подаде оставка така лесно, но намерението на властите да успокоят протестите с поправки в Конституцията и предсрочни парламентарни избори или чрез диалог и преговори няма да постигнат успех. Така че оставката на правителството и премиера е само въпрос на време.