Амбицията на Майк Помпео да стане президент нараства

„Парите и трупането на бюлетини се превърнаха в единствената цел на политиката. Спекулантите се смесиха с американското правителство. Сега в американските дипломатически кръгове опортюнистите водят, а професионалните дипломати застават настрана“. Това каза наскоро известният американски дипломат Марк Бжежински в интервю за Китайската медийна група. Сред тези опортюнисти държавният секретар Майк Помпео безспорно е най-известният.

Като дипломат номер 1 на САЩ, който е на поста повече от две години, Помпео показва много лица: пред бушуващата епидемия в САЩ, той прехвърля отговорността, подкопава сътрудничеството и не се интересува изобщо от безопасността на американците; той игнорира протестите срещу расовата дискриминация в страната и използва идеологически предразсъдъци, за да направи американските "двойни стандарти" популярни. Изправен пред вътрешната социална криза, която предизвика обществени оплаквания, той направи отчаян ход, за да покаже сила срещу Китай, да отклони фокуса от вътрешните конфликти и да спечели повече гласове за своя лагер. За да осъществи амбицията си да достигне върха на властта, Помпео грубо потъпква дипломатическите си задължения, националния имидж и обществени интереси на САЩ.

По дипломатически въпроси свързани с Близкия изток, Северна Корея и други страни и райони по света, за да угоди на консервативните сили, Помпео очевидно се показва по-силен и от президента. Той дори налага волята си над Белия дом с всички възможни средства. Си Ен Ен веднъж писа, че Помпео е водещ фактор зад целенасоченото елиминиране на висш ирански служител и този ход не е в съответствие с цялостната външна политика на настоящото американско правителство.

Всъщност, поглеждайки назад към историята, американските дипломати са предимно политици, които са съчетавали професионалните си знания и богат опит, например Хенри Кисинджър, Брент Скоукрофт и Збигнев Бжежински, които са изградили мостове за сътрудничество и комуникация между САЩ и останалите държави, включително и Китай. За съжаление, политици като Майк Помпео, които нямат професионални качества и единствено преследват собствените си интереси, не само рушат постиженията на своите предшественици, но и издигат висока стена пред световната комуникация и обмен.

Ако Помпео бъде допуснат да води политиката на САЩ спрямо Китай в грешна посока, целият американски народ ще плати висока цена. А опитите му и на неговите привърженици да преобърнат историята, са обречени на провал.