Ледените напитки и десерти в древен Китай

„Ако искате да се чувствате комфортно вкъщи през лятото, трябва да имате климатик, интернет и диня.“ Това е желанието на мнозина в горещите летни дни. На много места в Китай температурите вече се качиха и дойде време за сладоледите и разхлаждащите напитки.

В наши дни студените питиета и храни са много популярни през лятото, но тази традиция в Китай всъщност съществува от дълбока древност. Относно това Чън Пън, учен от Института за литература към Шанхайската академия на социалните науки, заяви, че китайците приготвят сладолед и други студени десерти още от династия Тан.

Разхлаждащият чай на Гъ Хун

Всяка китайска династия има своите разхлаждащи напитки. Чън Пън дава пример с династия Хан, когато хората добавяли към студената вода от кладенеца мед. По-късно обаче фармацевтът Гъ Хун съставил рецепта от билки за разхлаждащ чай, който освен това бил полезен за здравето. След това през династиите Суей и Тан утолявали жаждата с напитката „Индзъ“, която изчиствала излишната толина и токсините от тялото. Тогава обаче всички тези разхлаждащи питиета били изключително скъпи.

С развитието на обществото през династия Сун се появили специални магазини за ледени напитки. Днес те могат да се видят на известната класиечска картина на художника Джан Дзъдуан от династия Сун „Градът на празника Цинмин“.

По-късно през династия Северна Сун разхлаждащите напитки вече били по-евтини и достъпни за народа. Те по принцип били сладки или кисели на вкус и в тях имало съставки като боб мунг или сок от личи. Към напитките често се добавял и лед, за да се подобри вкусът. През династия Южна Сун те били именувани с красиви имена, като „Сливови цветове в снега“ или „Бобов сок в снега“. Историческите материали сочат, че в онези времена на пазара се продавали различни видове разхладителни напитки.

През династиите Мин и Цин разнообразието се увеличило. Освен обикновините сокове от кисели сливи или диня се появила и газирана напитка, която била известна като „холандска вода“.

Древната форма на съвременните студени десерти

Сладоледът е може би най-вкусният летен десерт. А знаете ли как е изглеждал в древността?

Чън Пън обясни, че най-близък до него е студеният десерт „Сушан“ от династия Тан. Технологията за приготвянето му била малко сложна. Първо вид млечен продукт се затоплял, докато почти се разтопи и омекне, след което се поставял върху чинията, като бавно се изливал във формата на планина. След това се оставял да замръзне в ледена изба. За по-добър вкус и форма, готвачите го украсявали или боядисвали в червено или зелено.

През династия Сун бил популярен и „Леденият крем“, който представлявал натрошен захаросан лед с млечни продукти. Имало и още един вид леден десерт, който се приготвял през зимата, като се смесвали вода, захар и желатин и се оставяли на съхранение в ледената изба.

Освен сладоледа в древен Китай популярен десерт били и „снежните топчета“. За тях се споменава в една книга от династия Сун, която описва живота в китайската столица. Те се приготвяли от подсладена бобена паста и се салагали в ледена вода.

За поетите всичко наоколо може да бъде вдъхновение, дори разхлаждащите напитки. Например великият поет Су Шъ от династия Северна Сун посветил цяло стихотворение на един леден десерт, а Ян Уанли от династия Южна Сун на „Сушан“.

От къде идвал ледът в древността?

Ледът е важна съставка в студените напитки. Как обаче се произвеждал той в древността, когато нямало хладилници? Чън Пън обяснява, че китайците всъщност много рано откриват начин как да го съхранят през зимата и използват през лятото. Той е описан в „Книга на песните“, която се определя като една от най-старите класически китайски литературни творби. Тогава събирали леда през втория лунен месец, а на следващия го складирали в ледените изби. Този процес бил скъп и изисквал да се спазват строги правила, затова само императорът и високопоставените особи можели да си го позволят. Поради тази причина в древността ледът през лятото бил много ценен, дори понякога бил използван като имепраторски подарък или награда. За гражданите той става достъпен през династия Тан. Тогава се появяват търговци, които имали свои ледени изби. Цената на леда обаче продължавала да е висока, затова обикновените хора все още не можели да си го позволят. Тя става по-достъпна в края на династията, когато започва да се използва селитра при производтвото му.

Според Чън Пън нравите и обичаите имат силна наследствена характеристика. Билковият чай и студените десерти са познати на хората от дълока древност. „Много от днешните ни обичаи, свързани с храненето, са с дълга история", уверен е той.