Мечтата на един млад тибетски танцьор за популяризиране на народното изкуство

За 24-годишния тибетец Джимей Дъцин танцът винаги е бил символ на радост. Като малък той обича да пее пред снежните планини и да танцува на тревата. Небето бе театър, а земята – сцена за мен, казва той.

Джимей Дъцин е роден в окръг Ривоче на област Чамдо в Тибетския автономен район. Той чувства, че има призвание за танцьор и иска да развие този свой талант. „Много съм щастлив, когато танцувам, а мечтата ми от малък е да бъда на сцената.” Днес той наистина е танцьор и е на път да сбъдне мечтата си. Джимей иска да превърне този свой ентусиазъм в още по-голямо дело и да помогне на тибетския народен танц да продължи напред към по-голямата сцена.

Първата възможност за изява идва, когато е на 16 години. Тогава в окръга е създадена танцова трупа, която набира танцьори. Талантливият Джимей издържа успешно изпита и това се оказва ключов момент за реализирането на детската му мечта.

Различно от импровизираните му танци на тревата, в началото на кариерата му като професионален танцьор младият тибетец не е толкова щастлив, защото трябва да работи упорито всеки ден. „Ежедневните тренировки натоварваха много краката ми, изморявах се и ме боляха. По това време нямаше професионално танцово студио и нараняванията бяха неизбежни, когато се упражняваш директно на земята.“ В началото родителите на Джимей не го подкрепят, защото тяхното желание е той да стане полицай. Накрая обаче любовта към танца побеждава и младежът преодолява първоначалните трудности. Днес той отново усеща радостта от танца. „След като започнах професионалното си обучение, станах по-уверен и щастлив, защото имах възможност да видя големия свят.“

През последните години местните културни отдели обръщат все по-голямо внимание на защитата на наследството на етническите групи, а Джимей Дъцинг и неговите спътници имат повече възможности за представления и обмен. В Чунцин, провинция Съчуан, и други места на Китай той уверено демонстрира очарованието на народния танц от родния му край. На 12-то национално състезание за фолклорни танци той получи голямата награда, което за него бе незабравим момент.

Джимей участва в състезанието като член на Тибетския ансамбъл за песни и танци. По време на репетициите той не мисли за нищо друго освен за танцовите движения, дори забравя да се храни. „Когато приключи представлението ни, не можах да сдържа сълзите си. Трябваше да освободя напрежението от упоритата работа.“

След като Джимей стъпва на голямата сцена, мечта му също започва да расте. През последните години той често посещава различни села и събира материали за народните танци. По този начин се надява да успее да ги съхрани за поколенията. „Времето тече бързо, много от древните танци на старото поколение танцьори е възможно да бъдат забравени. Затова трябва да ги запиша, докато са живи още старите танцьори.“ Джимей обича разговорите с възрастните жители на селата, моли ги да му покажат танца и обяснят движенията, както и да разкажат свързаните с него легенди. Той записва всеки детайл с телефона и в бележника си. В родното място на Джимей има голямо разнообразие от народни танци и изкуства. От посещенията си в селата той установява, че един и същи танц се танцува по малко по-различен начин във всяко село. За него тези проучвания са много интересни.

Трупането на информация и опит носи творческо вдъхновение. Независимо дали става дума за танцовите движения, носиите или представленията, Джимей Дъцин се надява да включи някои нововъведения в изпълненията си. Според него дори и сегашното народно танцово изкуство непрекъснато да се обновява, то не трябва да губи същността на традициите.

Мечтата на Джимей е повече хора да оценят очарованието на тибетското народно танцово изкуство: „Ще продължа да се работя за неговото развитие“, заявява уверено той.