Олимпийци споделят какво означава психичното здраве за тях

Кое е по-важно личното здраве, не само физическо, но и психично, или моментът, когато целият свят е приковал поглед върху теб и очаква да постигнеш нещо велико? За спортистите, независимо колко на високо са достигнали в кариерата си, медалите и отличията не са всичко. Те също са хора като нас.

Водещи спортисти от олимпийските шампиони Микаела Шифрин и Кендъл Койн до новите олимпийци Кагиями Юми и Дмитрий Козловски, разказват в ексклузивно интервю за специалната страница за Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г. как се грижат за психичното си здраве.

Въпросът за психичното здраве на спортистите стана актуален по време на Олимпийските игри в Токио през 2020 г. Всъщност тази тема е обект на обсъждания от много години, но наскоро привлече особено внимание сред обществеността, благодарение на тенисистката Наоми Осака и гимнастичката Симона Байлс, които откровено говориха за своите трудности.

Пандемията още по-силно подчерта важността на този аспект. Опитните спортисти от най-високо ниво обикновено предпочитат да премълчат проблемите с психичното здраве. Сега обаче са доволни, че открито могат да говорят за тях.

В навечерието на Зимната олимпиада в Пекин едни от най-добрите атлети, които ще се състезават в китайската столица, споделиха какво означава за тях психичното здраве.

Ние не сме роботи

Алпийските скиорки Микаела Шифрин от САЩ и Петра Влхова от Словакия веднага си спомниха за натиска върху Симон Байлс на последната Лятна олимпиада в Токио. Заради психологичен блокаж на нея ѝ се наложи да се откаже от участието в четири от пет финала. В социалната мрежа Инстаграм тя лично обясни:„Не се отказвам. Просто умът и тялото ми не са синхронизирани.“

„Не знам дали има друг спортист в историята, от когото с такава сигурност да са очаквали да спечели. За всички останали това изглежда лесно“, обяснява Шифрин. „Но аз знам как се е чувствала тя. Никога не е лесно да спечелиш. Никога не е лесно да постигнеш, това, което тя постигна. Много по-трудно е, отколкото си представяте. А още по-трудно е, когато те считат без уговорки за най-добрия.“

„Хората са много бързи в изводите и разсъждават за неща, които не са им ясни. Дори и да им се е случвало да изпаднат в същата или подобна ситуация“, продължава Шифрин.

„За всички тя бе най-добрата и трябваше винаги да побеждава. Но това не е така, защото тя не е робот. Тя е човек. Тя е жена. Понякога е възможно да не ти провърви“, добавя Влхова. „Ние също сме като нормалните хора. Вероятно имаме някакъв талант, защото сме добри, знаем как да победим, но си оставаме хора. Ние не сме роботи.“

Според канадския фигурист Пол Поаре идеята, че олимпийците и най-силните атлети трябва винаги да са най-добри, може да е пагубна. „Ние като атлети сме поели и носим на раменете си това бреме“, казва той. „В спорта наистина се изисква винаги да си пръв. Винаги ви се струва, че е можело да се представите по-добре, непрекъснато се критикувате. Според мен си е предизвикателство, особено в света на спорта, да се направи крачка назад и да кажеш, че си напрегнат или че си наранен, или че имаш нужда от помощ. Ние наистина сме програмирани да не обръщаме внимание на тези неща. Опитваме се да постигнем невъзможното, но си оставаме хора. И тъй като се предполага, че на първо място работим с нашите тела, е трудно да разграничим тези две неща.“

Без психическо няма и физическо здраве

Свикнали сме да мислим, че отличната физическа форма е залог за успеха. Но все повече атлети започват да добавят и психичното здраве към тази формула.

Олимпийската шампионка, капитан на американския женски отбор по хокей Кендъл Койн би искала повече хора да приемат тази гледна точка. „Според мен за физическото здраве на един спортист се говори повече, защото то може да се види. Можете да видите как някой вдига тежести в залата, как удря шайбата и колко силен е ударът му. Затова се обръща по-голямо внимание на физическото състояние. Психологическият аспект заема очевидно място в нашата подготовка. Спортистите се отнасят сериозно към него. Ние сме наясно, че трябва да си колкото физически, толкова и психологически устойчив.“

На същото мнение е и фигуристът Дмитрий Козловски, който в Пекин представя отбора на Руския олимпийски комитет. „Вероятно това е един от ключовите елементи в спорта“, казва той. „Има множество примери, където със собствените си очи видяхме как безумно талантливи, наистина изключителни спортисти, не можаха да преодолеят този психологически блокаж. Като допълнение към физическата подготовка спортистът трябва да се отнася отговорно и към своята психологическа рехабилитация и възстановяване. Нашата психологическа издръжливост не е безгранична.“

Испанецът Андер Мирамбел, който ще участва в състезанията по скелетон в Пекин, подкрепя тази гледна точка. „Обществото не е готово да разбере, че за спортистите мозъкът е също толкова важен, колкото и тялото“, казва той в отговор на въпроса дали психичното здраве остава забранена тема в спорта. „Като спортист вие тренирате своето тяло – скачате, бягате, правите аеробни тренировки. Но не трябва да забравяте и за психологическата подготовка – да работите с психолог или психотерапевт. Това според мен е важно за добрите постижения, тъй като на мозъка му се налага да работи с лудо темпо.“

„Спортистите не са супер герои. Ние също имаме много проблеми. Често се обръщаме към професионалисти не само за подобряване на спортните резултати. Те ни помагат да избистрим ума и да сме готови за нови подвизи“, добавя Мирамбел.

Психичното здраве е предизвикателство за всички, включително и спортистите

Да се справиш с предизвикателствата на психичното здраве не е лесна задача. Спортистите също преминават през това.

„Не е възможно постоянно да избягвате психологическите аспекти, да игнорирате емоциите“, казва Шифрин. „Но може да решите върху какво да съсредоточите умствените усилия. Вие сте длъжни да определите какво за вас е наистина важно.“

За партньорката на Поаре, фигуристката Пайпър Жил, психичното здраве е постоянен проблем. „Възможно е да сме толкова фокусирани върху всички грешки, които трябва да поправим, че да забравим за силните ни страни. Това е вечно предизвикателство. Трябва да се експериментира непрекъснато. Независимо дали сте на върха или на дъното, най-важното е да се връщате винаги към златната среда.“

Дайте си почивка и мислете позитивно

Японецът Кагияма Юма, който е шампион по фигурно пързаляне от Зимните младежки олимпийски игри в Лозана през 2020 г., се е научил да се справя с нервите и лошото настроение, за да помогне за възстановяването на психичното здраве. Той съветва да сте наясно със своите граници. „Важно е да направите пауза, когато не сте във форма“, предлага той. „Веднъж си дадох почивка и за моя изненада успях да установя какво не е наред и какво трябва да поправя. Ако винаги се работи до максимума на възможностите, е възможно да прегреете. В един момент трябва почивка и възстановяване на силите.“

Японката Сара Таканаши, един от най-добрите в ски скоковете атлети, казва, че винаги се опитва да мисли позитивно, дори и да изпитва затруднения. „Психическото здраве заема важно място в живота на един спортист. Всеки е възможно да се разстрои или да прояви нетърпение. Ако се появят такива емоции, аз тренирам колкото може повече, за да бъда уверена в себе си. Винаги правя най-доброто, на което съм способна, и мисля позитивно. И по този начин открих някои добри неща.“

Психическото здраве е ключ към щастливия живот

Жил и други атлети казват, че намирането на правилния подход към психичното здраве е важно, за да се чувства човек доволен от живота, независимо дали той е свързан или не със спорта. „Трябва да сме наясно, че е невъзможно да бъдем съвършени. Никой никога няма да е перфектен. Предизвикателството е да се опитате да разберете кое е достатъчно перфектно, за да се наслаждавате пълноценно на живота.“

Тя не е единствената, която мисли така.

„Психичното здраве ви прави това, което сте“, казва ски бегачът от САЩ Британи Боу. Бронзовата медалистка от Пьончан-2018 г. обяснява, че се опитва да не се фокусира върху резултатите – независимо дали са добри или лоши, а да отделя повече внимание на психичното здраве. „Ако не сте психологически устойчиви и психически здрави, няма никакво значение какво правите на пистата. Победата в състезанието бързо ще бъде забравена. Главното е да сте щастлив и да водите здравословен начин на живот.“

Швейцарският кърлингист Питър де Круз, който спечели бронза при мъжете в отборното класиране през 2018 г., потвърждава, че психичното здраве се подхранва от любовта към себе си. „За мен психичното здраве идва преди всичко чрез любовта и умението да обичаш себе си, да се чувстваш добре в собствената си кожа. Тайната е в това да опознаеш самия себе си, да си благодарен за всичко, което имаш. Каквото и да ви минава през ума, каквото и да правите, продължавайте да сте щастливи.“

Оказва се, че дори и най-добрите спортисти правят същото като нас, за да са щастливи.

„Психичното здраве за мен е състояние на умиротворение и покой“, казва фигуристката Александра Бойкова. „Какво ми помага да го съхраня? Може би да гледам котките в интернет. Правя го всеки ден.“