Колко дълъг може да е човешкият живот?

Колко дълго може да живее човек? Трудно е да се даде обективен отговор на този въпрос. До колко дълголетието е свързано с гените и доколко с начина на живот? Всичко зависи от това в какво сме избрали да вярваме. Ако сме убедени, че дълголетието е свързано предимно с гените, вероятността да предприемем промени в начина на живот е по-малка. Докато ако вярваме, че то зависи пряко от нашия избор на живот, ще сме по-мотивирани към промени. За модерната медицина гените са от първостепенно значение за здравето и продължителността на живота. За традиционната китайска медицина обаче решаващ фактор за дълголетието е намирането на златната среда и постигането на баланс във всичко. За нея то е като щастлив страничен ефект от начина на живот, който сме избрали да водим.

Колко дълго все пак?

Всичко, което се ражда, умира. Но колко дълго живее?

Котките например живеят около 10 години, кучетата – 18, конете – 40, слоновете – 150, костенурките – 300, а китовете – 400. Тогава колко дълъг може да бъде човешкият живот? Това е въпрос стар, колкото света. Съществуват различни методи за изчисляване на горната граница за продължителността на живота при животните и хората, както и доказателства, че дълголетието е постижимо.

Според периода на достигане на пълно развитие например, човек би трябвало да е в състояние да доживее от 100 до 175 години. Изчислено на базата на достигането на полова зрялост човешкият живот би трябвало да продължава от 112 до 150 години. Американски цитолог пък предлага метод, основан на делението на клетките, според който човешкият живот е с продължителност от 120 години, докато руски биолог изчислява, че основавайки се на гестационния период, човешкият живот е възможно да е с продължителност от 167 години. Проведени редица експерименти за продължителността на живота на човешките тъкани и органи, се стига до извода, че те са в състояние да работят поне 140-150 години.

Доказателства от китайски източници

В китайските писмени източници могат да се открият редица записки за дълголетници. Например в „Случки от управлението на Кайюан“ от династия Тан се казва, че някой си Ю Болун от Тайюан бил все още енергичен на 128. Синът му починал, но неговите двама внука на 70 и 80 години живеели заедно с него. В друг писмен източник се споменава, че в Нанкин тече реката Дзю, чиито води са сладки и ароматни. Повече от 10 семейства пият от нея и всички са дълголетници, като някои доживели до 120-130 години. В „Историята на династия Джоу“ се разказва за семейство, в което една от бабите доживяла до над 200 години. Китайските историци предполагат, че Лао Дзъ живял 160 години, а легендарният император Хуанди – 110. Писмените източници доказват, че известният лекар от династия Тан Сун Съмяо доживял до 101 години. Един случай от по-съвременната история е Ли Цинюн, който също бил лекар по традиционна китайска медицина, но в края на последната династия Цин и първите години на Китайската народна република. Той се родил през 1677 г., на 100 години получил специалната награда на правителството за изключителни постижения в медицина, след още 100 продължавал да води лекции в университета и починал през 1933 г., т.е. животът му продължил цели 256 години.

Императорът и неговият министър

Защо някога хората доживявали спокойно до 100 години, а днес някои едвам успяват да стигнат до 50? Този въпрос задал преди повече от 2000 години легендарният император Хуанди на един от своите министри Ци Бо. Техните беседи били записани в „Трактат за вътрешното“, който в наши дни продължава да е като „Библия“ на традиционната китайска медицина“.

Ци Бо дал следния отговор на императора: „В миналото хората практикували Дао, т.е. живеели в съответствие с природните закони. Те били наясно с принципите за трансформация на енергиите и създали упражнения, които насърчават потока ѝ и им помагат да са в хармония с Вселената. Хранели се балансирано в определени часове на деня, лягали и ставали в нормално време, избягвали прекаления стрес върху тялото и ума, въздържали се от всякакъв вид глезотии. Те поддържали тялото и ума в добро състояние. Затова не е изненада, че живеели повече от 100 години.“

Императорът попитал Ци Бо дали преждевременното остаряване се дължи на промените в околната среда или на факта, че хората са забравили правилния начин на живот?

Ци Бо му казал: „В наши дни хората промениха начина си на живот. Те пият алкохол сякаш е вода, отдават се прекомерно на разрушителни за тялото и ума дейности, изтощават своята дзин – есенцията на тялото, която се съхранява в бъбреците, и изчерпват своята Ци. Те не знаят как да съхраняват своята енергия и жизненост. Търсят емоционална възбуда и моментни удоволствия, пренебрегват естествените ритми на Вселената. Те не успяват да регулират начина си на живот и хранене, и не спят правилно. Затова не е изненада, че изглеждат стари на 50 и скоро след това умират.“

„Добре образованите в древността съветвали хората как да се предпазват от болестотворните фактори“, продължил министърът. „На психическо ниво човек трябва да остане спокоен и да избягва прекалените желания и фантазии, да разпознава и поддържа естествената чистота и яснота на ума. Когато вътрешните енергии са способни да циркулират свободно и безпрепятствено, и енергията на ума не е разпръсната, а фокусирана и концентрирана, болестите могат да бъдат избегнати.“

В миналото, според Ци Бо, хората водели спокоен и честен, откъснат от ненужни желания и амбиции живот. Те живеели с неопетнена съвест и без страхове. Били активни, но никога не се изтощавали, хранели се с основни, но подсилващи организма храни, обличали се според сезона. Тъй като били щастливи с мястото си в живота, не били завистливи и алчни, били състрадателни към другите, помагали им и не се поддавали на разрушителни навици и изкушения, били в състояние да останат непоклатими дори при появата на беди. Те се отнасяли справедливо към другите, независимо от нивото им на интелигентност или социално положение.

Колкото и древен да е този разговор, изглежда не е загубил своята актуалност. Дълголетието само по себе си не е цел. Независимо от наследените гени, изборът за начин на живот е този, който дава най-добрата възможност за постигане на здраве, продуктивност и реализация.