Три принципа на китайската медицина за поддържането на доброто здраве

Грижите за здравето и превенцията от заболявания са двата най-важни ръководни принципа за традиционната китайска медицина. Лекарят по китайска медицина освен лечебните процедури и билките, задължително ще ви даде и съвети какво да промените в начина си на хранене и ежедневните навици, за да не се появи отново болестта.

Стремежът към здраве и дълголетие е оставил дълбока следа в азиатската култура. В класическия труд по медицина „Хуанди нейдзин“, който е на повече от 2000 години, пише, че някога лечителите лекували болестта още преди да се появи, точно както доброто правителство или император успяват да предприемат необходимите действия за предотвратяването на война. Да се лекува заболяване след появата му е също като потискането на бунт след избухването му. Ако започнеш да копаеш кладенец, когато ожаднееш или да ковеш оръжие, когато е започнала битката, не може да не зададеш въпроса: Не е ли твърде късно за тези действия?

Традиционната китайска медицина препоръчва тези три прости, но ефективни принципа за поддържането на доброто здраве.

• В хармония с природата и заобикалящата ни среда

Според традиционната китайска медицина човекът е част от природата. Затова здравето ни е силно повлияно от промените в околната среда – смяната на сезоните, на деня и нощта и други природни процеси. Когато човек се съобразява и приспособява начина си на живот към тях, тогава е в хармония с природата и стои далеч от често срещани причини за заболяванията, например когато редува умствената с физическа дейност, когато си ляга и става в съответствие с биологичните ритми, облича се и се храни, следвайки сезонните промени и т.н.

Понякога се налага да приспособим и домовете, офиса и дори сградите, където живеем, ако не са в достатъчна хармония с околната среда и оказват отрицателно влияние върху здравето ни.

Трябва да отделяме и време, което да прекарваме сред природата. Слънчевата топлина, чистият въздух, шумът на морето и невероятната красота около нас са незаменим лек за душата и тялото.

• Грижи за тялото и духа

Грижите за тялото според традиционната китайска медицина включват здравето на вътрешните органи, свободния поток на жизнената енергия Ци и кръвта, мускулите, сухожилията, ума и сетивата.

Физическото тяло е дом на нашия дух (или Шън). Единствено ако то е здраво, ще е здрав и духът. Правилният хранителен режим, балансът между работата и почивката, умереният начин на живот, избягването на екстремни условия (например горещина и студ), умерената физическа активност и тренировки поддържат добрата физическа форма.

Трябва да обърнем и по-специално внимание на сърцето, което управлява всички органи. Там се помещава и нашият дух Шън. Представете си сърцето като езеро. Когато водата в него е спокойна, външния свят се отразява ясно в нея. Когато обаче е развълнувана от „вятъра на седемте емоции“, то отражението е размътено и на човек му е трудно да види реалната същност на дадена ситуация.

Доброто състояние на духа е тясно свързано с баланса между многото емоции. Ако те са прекомерни или са в дисбаланс продължително време, това оказва влияние върху потока на Ци в тялото и здравето. Пазете се от силните гняв, мъка, страх и дори радост. Не ги дръжте дълго време, а се опитайте да се освободите от тях. Не задържайте и като затворени в бутилка чувствата.

Заобиколете се с хора, които имат позитивен поглед върху живота и избягвайте онези, които ви действат негативно. Имайте предвид също, че поведението и отношението ви към другите оказват влияние върху емоциите и здравето. Помнете, че тормозът и емоционалното насилие са причина за много здравословни проблеми.

От гледна точка на китайската медицина емоциите са тясно свързани с нашето здраве и обратното - някои заболявания на вътрешните органи се отразяват на личностните ни характеристики, настроение и ежедневие.

В грижите за здравето освен нараняванията на тялото, трябва да обърнем внимание и на ума, т.е. да го поддържаме спокоен, да ограничим емоционалния стрес, да избягваме, колкото е възможно, излишните и екстремни емоции.

Грижата за тялото може да помогне на духа, когато е наранен, а ясният и спокоен дух да предпази тялото. Подобно на Ин и Ян тялото и духът се допълват и на тях не бива да се гледа като на две различни неща.

• Баланс между движението и почивката

Също както се сменят сезоните, деня и нощта, така и тялото трябва да редува движението и покоя. Една китайска поговорка гласи, че тялото трябва да е активно, а духът спокоен. Когато движението и покоят са добре балансирани, е възможно да се съхрани здравето и да се предотвратят болестите.

Сред активните дейности са работата и физическите упражнения. Ако тялото (включително и ума) не е активно, ще се появи застой на Ци и кръвта и това ще доведе до болести. Редовното практикуване на упражнения Тайдзи и Цигун ще направи тялото по-устойчиво към заболявания и ще забави стареенето.

Покоят е противоположен на движението и включва не само тялото, но и ума. За да съхраним здравето, трябва да поддържаме ума спокоен, да стоим далеч от стреса и да се въздържаме от силни емоции и желания.

Активността и спокойствието обаче трябва да са умерени. Ако се прекали с едно от двете и то дълго време, това ще навреди на здравето.

Всеки трябва да спортува редовно, но не до физическо изтощение. Всеки трябва да използва ума си, но без да стига до умствена умора. Целта е да бъдем активни, без да се изтощаваме и да сме в покой, без да изпадаме в летаргия.

Тайдзицюан и Цигун са чудесен пример за упражнения, които не изискват прекалена физическа сила, но същевременно подобряват стойката, дишането и успокояват ума. Така едновременно поддържат здрави и тялото, и духа. Разбира се другите спортове или физическа активност също са полезни, стига да са ви по душа и да ви помагат да се чувствате добре.

В „Хуанди нейдзин“ се казва, че в миналото хората практикували Дао. За тях поддържането на баланса бил свързан с трансформациите на вселенската енергия. Те създали упражнения, които насърчавали потока на енергията, за да са в хармония с Вселената. Хранели се балансирано в определени часове на деня, ставали и лягали, следвайки слънцето, не пренатоварвали тялото и ума и се опитвали да не прекаляват с нищо. Те поддържали в добро състояние тялото и ума и не е изненадващо, че животът им продължавал повече от сто години.