Физическото възстановяване и емоционалните реакции при кризисни ситуации са еднакво важни

Пандемията от COVID-19 е предизвикателство не само за физическото, но и за емоционалното здраве. Тя рязко промени живота, появи се чувство на несигурност за бъдещето, финансовият натиск се увеличи и се наложи да се ограничат социалните контакти. Страхът от заразяване и продължителността на пандемията са сред основните тревоги на много хора, особено на лекарите. Според психолозите при една такава критична ситуация е възможно да се изпитат широк спектър от емоции и състояния – стрес, притеснение, страх, тъга, самота. За да помогнат на здравните работници да преодолеят психологическото напрежение, в началото на епидемията в Ухан пристигнаха екипи от психолози. В интервю за „Чайна дейли“ те разказват за своите преживявания.

Оналйн курс за справяне със стреса

Пет дни след като административният център на провинция Хубей гр.Ухан бе блокиран през януари Лиу Джънкуей и екипът му започват да оказват психологическа помощ на хората в епицентъра на епидемията. „Обикновено предприемаме действия веднага щом се появи спешна ситуация, но с пандемията е различно, тъй като това е инфекциозно заболяване. Затова ни отне няколко дни, докато решим как да процедираме“, обяснява Лиу Джънкуей, който е изследовател в Института по психология към Китайската академия на науките.

Той прекарва почти три месеца от януари до март в Ухан, предоставяйки психологическа помощ на местните здравни работници, на възстановилите се пациенти и служителите в кварталите. В края на януари екипът му стартира онлайн седемдневен курс за самопомощ. Това е специална програма за медиците, която бе последвана от версия за родители и деца.

Първоначално плановете са тяхната дейност да продължи една година, но наскоро екипът на Лиу Джанкуей успя да намери финансова подкрепа, за да я удължи с две години. „Мащабните бедствия винаги имат дългосрочно влияние върху хората. За тези в епицентъра на земетресението в Уънчан например то продължи пет години. За жителите на Ухан е вероятно влиянието на пандемията да продължи до три години“, обяснява той.

Според него, когато се стигне до бедствие, обикновено отношението на обществеността преминава през три етапа. Първо хората са раздразнителни и ужасени, след това ги обхваща гняв преди постепенно да се върнат към нормалното си състояние. „През първия етап хората си мислят, че животът им е застрашен и след като осъзнаят, че животът или работата им не са засегнати от бедствието, имат нужда да се освободят от емоциите и гневът постепенно избледнява с времето“, обяснява Лиу Джънкуей.

Седемдневният онлайн курс за самопомощ е индивидуален и занятията са всеки ден с продължителност от 10 до 20 минути. Негова цел е да помогне в справянето със стреса и управлението на емоциите. Лиу обяснява, че основното му съдържание се базира на препоръчаните от Световната здравна организация и Китайското общество на психолозите планове за интервенция, които се прилагат широко в различни дейности за психологическо възстановяване след бедствия в световен мащаб. „Съдържанието на курса е комбинирано и с психологически проучвания. Ние имаме и екип от психолози за онлайн консултации. Ако участникът в курса почувства, че не успява да се справи сам, може да потърси помощ от тях“, обяснява Лиу, добавяйки, че до момента около 250 000 души са преминали обучението. Той създава екип от шест преподаватели и дузина студенти през 2008 г. и те помагат на засегнатите от земетресението в Уънчуан. Лиу казва, че се нуждаят от подкрепата на още специалисти. Екипът му е изготвил списък с над 800 институции, които предлагат психологически консултации в цялата страна и ги обучават как да помагат на местните общности.

Технологиите в помощ на психолозите

Технологиите също играят важна роля в работата на екипа на Лиу Джънкуей. Те раздадоха над 1000 смарт гривни на здравните работници, възстановилите се от COVID-19 пациенти и служителите в кварталите. „Гривните могат да предупредят, ако при някого настъпи силна промяна на настроението и да му предоставят информация как да се справи с емоциите“, обяснява Лиу. Освен в Ухан, екипът му работи и на гореща линия за цялата страна, където всеки може да се обърне за помощ към над 400 опитни психолози.

Ли Хуейдзие е член на Националния съюз за психологическа помощ. Тя е един от доброволците, които отговарят на обажданията. Ли подчерта, че е нормално хората да са притеснени, уплашени и разтревожени и трябва да разберат и приемат тази ситуация. „По време на криза при някои хора се забелязва определено емоционално и физическо поведение, което в други ситуации не се проявява, и това е нормална реакция“, обяснява тя, добавяйки, че пандемията оказва влияние върху пет основни потребности – чувството на сигурност, доверието и контрола, върху самочувствието и афинитета. Тъй като заразата вече е под контрол и икономиката се възстановява, психологическото ѝ въздействие избледнява. „Всеки трябва да знае поне малко за психологическите интервенции в ситуация на криза и да се запознае с някои научни методи за самоконтрол“, обяснява Ли. Тя съветва да се потърси професионална помощ, когато човек почувства, че не може да води нормален живот, с редовни социални контакти или губи усещането за щастие.

Лиу Джънкуей казва, че до момента над 6 500 души са потърсили помощ от горещата линия.

Отношенията в семейството и пандемията

Дзян Чанцин е главен лекар в отделението по клинична психология на пекинската болница Андин. Според него напрежението в интимните отношения и отношенията между родители и деца са успореден проблем с безпокойството и страха по време на пандемия. „За хората социалните функции са свързани с работата, междуличностната комуникация, както и семейния живот. Ако се постави във фокуса само един аспект, е много лесно да възникнат проблеми“, обяснява Дзян, добавяйки, че основно правило за регулирането на отношенията между родителите и техните деца или при двойките е самокритиката и честото задаване на въпроса дали целите и действията са последователни. „Обикновено в повечето случаи човек е с добри намерения, но трябва да действа по начин, който е благоприятен за осъществяването на целите, които си е поставил“, обяснява Дзян. „Например ако искате детето ви да напредне, с твърде много негативни коментари, вероятно няма да постигнете желаното“, обяснява той.

На хората, които живеят сами, Дзян препоръчва по време на пандемия да поддържат връзка с близки и приятели, защото това е важна основа за чувството на сигурност. Той казва, че въпреки ограниченията в обичайните дейности, хората трябва да се опитат да следват редовния си график и да се върнат към нормалния живот. „Правилата и чувството за контрол са добро лекарство за тревожността и паниката“, казва Дзян.

Той препоръчва на хората да се „самопроверяват“ като общуват с приятели и членовете на семейството, за да разберат дали проявяват някакви промени в поведението си или действат повече или по-малко предпазливо, отколкото трябва. „Например, ако някой носи защитен костюм, маска N95 и очила, за да излезе навън, докато другите са просто с маски, това е признак за прекалена предпазливост“, казва Дзян.