Новите технологии помагат за овладяването на COVID-19

Новите технологии се включиха активно в усилията да бъде овладяна пандемията от COVID-19. Ето някои от последните им приложения в Китай:

1. Система ще предсказва разпространението на COVID-19 по света

На 25 май бе пусната система, която ще прогнозира онлайн разпространението на COVID-19 в световен мащаб, заявиха китайски изследователи. Тя е създадена от съвместния иновационен център на Университета на Ланджоу, провинция Гансу.

Системата ще предвижда колко случая на заразени ще има за ден за 30 последователни дни в над 180 държави, като отчита влиянието на климата и околната среда, плътността на населението, както и мерките на съответната държава за контрола на заболяването, каза директорът на центъра Хуан Дзиенпин.

Учените от центъра работиха в продължение на три месеца върху разработването на системата, базирайки се на съществуващия в района модел за прогнозиране на епидемията, каза Хуан.

Според техните открития, най-благоприятна за разпространението на вируса е температура между 5 и 15 градуса по Целзий, като 60% от случаите на заразени по света са отчетени в този температурен обхват.

Учените се позовават и на съдържанието на азотен диоксид във въздуха, наблюдавано от спътниците, което според тях може да отрази ефекта от правителствените мерки за контрола на епидемията. „Азотният оксид идва от емисиите изгорели газове и фабриките. Ако съдържанието му във въздуха е драстично намаляло, това е знак за по-малко трафик с по-малко човешко взаимодействие, което е доказателство за ефективни мерки за превенция на правителството", каза Хуан.

Деканът на факултета по обществено здраве на Ланджоуския университет Лиу Синжун отбеляза, че прогнозите за пандемията от COVID-19 в световен мащаб са от значение не само за лечението, но и за социалното управление. „Чрез създаването на модел за предсказване, основаващ се на авторитетни данни, учените ще помогнат за изследванията на еволюционния механизъм на епидемията и ще допринесат за създаването на по-добър епидемиологичен модел", каза той.

Хуан обясни, че данните за заразени и починали, които са използвали за създаването на системата, са на американския Университет „Джон Хопкинс", докато информацията за времето, включително температурата и влажността, са на Европейския център за средносрочна прогноза на времето и НАСА (Националната администрация по аеронавтика и космическо пространство на САЩ).

2. Чип за превозни средства ще открива новия коронавирус

Монтирана в превозни средства лаборатория за откриването на новия коронавирус, която ще бъде пусната в експлоатация през юли, ще ускори тестването и ще помогне да се избегне рискът от заразяване при вземането на проби, заяви депутат на КНПКС в скорошно интервю.

Чън Дзин е академик от Китайската академия по инженеринг. Той обясни, че неговият екип от учени е разработил нов чип, който е в състояние да открива обикновени респираторни патогени в рамките на 50 минути. Той ще бъде монтиран на превозни средства.

Част мобилната лаборатория вече е завършена, като останалата част ще бъде готова до края на юни, включително и робот, който може да взема орални и назални проби. „Ще бъде използван модифициран автомобил за лабораторията", каза Чън.

Чипът представлява лек прозрачен диск с диаметър по-малък от 10 см. „Той е първият изцяло интегриран чип за бързо тестване и откриване на коронавируса", добави той.

След като пробите бъдат предадени на чипа, той извършва необходимите биохимични реакции автоматично и не представлява риск за безопасността на хората, каза още Чън.

През месец май Пекин разшири капацитета си за тестване за новия коронавирус на около 48 000 проби на ден, с установени 116 места за вземане на проби в близост до здравните институции, местата за карантина и хотелите, съобщиха местните власти.

3. „Здравен код" за по-безопасен живот

След избухването на епидемията от новия коронавирус мобилно приложение на китайското правителство се превърна в задължителна част от ежедневието. От цвета на „здравния код", който се получава на смартфона, зависи дали лицето ще бъде допуснато в метрото, ресторантите, търговските центрове или други обществени места.

Зеленият код означава, че потребителят на приложението може да напусне дома си, да използва метрото, да влиза в обществени сгради и да ходи на работа, докато червеният и жълтият го задължават да остане под карантина за различен период от време.

Червеният код е знак, че човек е бил заразен, имал е температура или други симптоми и чака да му бъде поставена диагноза, а жълтият, че е бил в контакт със заразен и двуседмичната му карантина все още не е приключила.

Южният китайски град Ханджоу, който е дом на технологични гиганти като „Алибаба", обяви в края на май, че планира приложението, което бе пуснато през февруари, да се превърне в „защитна стена" за по-доброто здраве и имунитет на хората след пандемията. Разработено с помощта на филиал на „Алибаба" и социалния медиен гигант „Тенсент", то скоро стана задължително и бе добавено към цифровия портфейл Алипей, както и към приложението за съобщения Уичат.

Тези здравни кодове бяха от решаващо значение за нормализирането на живота в Китай след избухването на епидемията, която в края на януари принуди хората да останат по домовете си. Ситуацията в страната постепенно се подобрява, но опасенията от втора вълна отново принудиха по-активното използване на приложението.

От управата на Ханджоу заявиха, че в бъдеще вероятно с помощта на кодовете ще определят здравословното състояние на притежателя на телефона на базата на дигиталната медицинска информация за всеки, включително резултатите от прегледи и ежедневните навици като пушенето на цигари, изминати стъпки или часове прекарани в сън. Приложението ще използва и повече цветови категории, вариращи от зелено до тъмнолилаво.

В сравнение със САЩ и Европа, Азия бе много по-бърза в използването на големи данни в усилията за овладяване на вируса. Сингапур например през март изиска от всички свои жители да свалят приложение за проследяване, докато Южна Корея използва функцията на времевата линия на Гугъл картите, с която гражданите доброволно оставяха данни за местонахождението си. Тайван в същото време използва телекомуникационни данни, за да се увери, че хората спазват домашната карантина.

4. Повече онлайн болници

Здравните власти в Китай обещаха да насърчат развитието на онлайн прегледите и лечението, както и на базираните на интернет болници.

От болниците се иска да въведат онлайн услуги за преглед и лечение на пациентите с често срещани и хронични заболявания, както и да си сътрудничат с трети страни за доставката на лекарствата, се казва в циркулярно писмо на Държавната комисия по здравеопазване.

Очаква се онлайн услугите да облекчат натоварването на здравните институции и да допринесат за превенцията и контрола на епидемията, се казва още в него.

В циркулярното писмо се подчертава също, че е важен и надзорът на онлайн медицинските услуги. В него се призовава за изграждането на платформи на провинциално ниво за наблюдение и усъвършенстване на системата, както и мерки за защита на личните данни на пациентите, които прибягнат до онлайн консултации.

Като следствие от епидемията от Ковид-19 все повече жители на китайската столица предпочитат да потърсят здравна консултация онлайн, вместо да ходят до болница, за да намалят риска от заразяване.

От февруари насам броят на болниците, които предлагат онлайн услуги в Пекин, се увеличи на 29, каза партийният секретар на пекинската здравна комисия Лей Хайчао по време на пресконференция миналия месец.

„We Doctor Primary Care" бе първата пекинска болница, на която бе разрешено да предлага онлайн прегледи и лечение, след като получи лиценз през 2019 г.

Съвременните интернет технологии позволяват на пациентите от цялата страна достъп до най-добрите услуги и специалисти в Пекин, заяви създателят на приложението.

Поставянето на персонализирана диагноза от известен експерт е връхната точка за интернет болниците. Те използват пълноценно новите технологии, като големи данни и изкуствен интелект.

До 11 май общ 96 лечебни заведения в Пекин са оказали техническа помощ чрез интернет на близо 200 медицински екипа в други региони, сред които провинциите Хъбей, Шандун и автономния район Вътрешна Монголия, каза Лей.

В момента съществува разлика между търсенето и предлагането на медицинския пазар поради недостига на здравни ресурси и небалансираното им осигуряване. Дигитализацията ще помогне за създаването на нова мрежа за услуги и възприемането на иновативен подход при решаването на проблеми.