Интересът към БРИКС показва, че светът има нужда да чува и други гласове освен този на Запада

Петстранният механизъм за сътрудничество БРИКС, включващ Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, е един от елементите на международната политика, които привличат по-сериозно внимание напоследък.

След като Иран и Аржентина кандидатстваха официално за присъединяване към него, това се канят да направят също Саудитска Арабия, Турция и Египет, съобщи президентът на Международния форум на БРИКС Пурнима Ананд, цитиран от руската агенция „Спутник“.

Ако тази тенденцията говори нещо, то е за нарастващата привлекателност на БРИКС, възприемана все повече като потенциално влиятелен механизъм в световната политика, и въплътените в него ценности. От друга страна интересът към БРИКС свидетелства и за криза на доверие в повече страни към сегашното доминирано от Запада глобално управление.

След началото на руско-украинския военен конфликт, в света започнаха да изплуват една след друга множество тлеещи кризи с различен характер. Доста страни, особено на Запад, са изправени пред сериозна инфлация, непосилни разходи за енергия, вероятни рецесии и недостиг на храни. На фона на тези предизвикателства обаче, страните от БРИКС засега показват значително по-слаба уязвимост от западните и причините за това са първо тяхната устойчивост и второ – засиленото сътрудничество в рамките на групата.

Според Световната банка, Русия притежава най-големите в света запаси от природен газ, вторите по големина въглищни и осмите по големина петролни залежи. Бразилия разполага с разнообразни селскостопански продукти и огромни залежи от природни богатства. Същевременно, засиленото сътрудничество в рамките на БРИКС по отношение на доставките на храни и търговските разплащания в национални валути направиха така, че групата засега е по-слабо засегната от глобалните кризи.

По-важното обаче е, че страните от БРИКС имат волята и в различна степен способността да коригират дефицитите на сегашното глобално управление. В това отношение групата вече инициира някои нововъведения, като например Новата банка за развитие (NDB), чийто уставен капитал е разпределен поравно между петте страни и гласовете им при взимане на решения са също равни. Този модел се отличава рязко от досегашните, ръководени от западни страни, където винаги някой има доминираща роля и дневният ред е пределно ясен – поддържане на доминиращото положение на една група държави и техните интереси.

Изправен пред възможно разширяване на БРИКС, на Западът му е трудно да скрие манталитета си от Студената война и това се вижда от коментарите и медийните публикации след срещата на върха на петте страни през юни.

По-рано този месец американското списание „Нюзуик“ написа, че на фона на „най-голямото разширяване на НАТО от десетилетия“, „Пекин и Москва се стремят да приемат нови членове собствените си блокове“, като БРИКС бе посочен конкретно в статията. В края на юни една от водещите статии на „Хил“ (Hill) бе озаглавена: „Една безконтактна Г-7 може да загуби глобалното лидерство от БРИКС“. По „Туитър“ някои западни коментатори също описват БРИКС като съперник на Г-7 и НАТО.

Подобна гледна точка обаче е твърде едностранчива, тъй като предпоставя, че всяко обединение на няколко държави има за цел да се противопоставя на други, както обичайно се мисли на Запад. И малцина си дават сметка, че сътрудничеството е отдавна естествена потребност на света, както и нормално състояние в международните отношения. А БРИКС е показала многократно досега, че няма интерес да се превърне в поредния клуб от типа на Г-7 или НАТО.

Вместо това, в духа на организацията, а именно „отвореност, приобщаване и печелившо сътрудничество“, БРИКС призовава за глобална сигурност и икономическо управление, като същевременно набляга не само на сътрудничеството Юг-Юг, но и на диалозите между Юга и Севера.

Това, срещу което БРИКС се противопоставя, са силовата политика, хегемонията, законът на джунглата, които виждат международната политика като място където само големите сили имат думата, а малките държави трябва да се подчиняват или дори да бъдат експлоатирани. На този фон БРИКС призовава за справедливост, глобално управление, в което развиващите се страни имат полагащия им се статус и техните гласове могат да бъдат чути. БРИКС просто иска да внесе баланс в настоящия световен ред.

Когато Западът сравнява БРИКС с Г-7 и НАТО, той си затваря очите за факта, че Г-7 отдавна се е превърнал в клуб на богати страни, а манталитетът на НАТО все още е в капана на Студената война. Всеки път, когато G7 се опитва да организира шоу за обсъждане на различни глобални проблеми в наши дни, всичко, това, което наистина го интересува, е сдържането на Китай и Русия.

За разлика, БРИКС се застъпва за печелившо в целия свят, тоест печелившо не само за развиващите се страни, но и за развитите сили. Това е най-голямата разлика между БРИКС и западните блокове.

В миналото развиващите се страни нямаха достатъчно сили, за да постигнат целта. Сега моментът дойде.

Обсъждат се регламенти или правни процедури за разширяване на БРИКС. Поради това е малко вероятно механизмът да приеме нови членове в скоро време. Но когато Турция, съюзник на НАТО, кандидатства за членство в БРИКС, това е отражение на ролята и влиянието на БРИКС, независимо дали става дума за капацитет или идеи. Най-малкото сигнализира, че светът се нуждае от реформиране на управлението, в което се чува не само гласът на Запада.