Защо Китай иска да изгради единен национален пазар?

Неотдавна правителството публикува „Становище на ЦК на ККП и Държавния съвет за ускоряване изграждането на единен национален пазар“, които поставиха редица въпроси като какво представлява този пазар, защо Китай се стреми към създаването му, върху какви въпроси и проблеми ще се фокусира в този процес. Отговор на тези и други въпроси дават експертите.

Като цяло ускоряване създаването на единен национален пазар и свързаните с него правила се отнасят до премахване на местните мерки за защита и пазарното сегментиране; премахване на ключови пречки, които ограничават икономическите потоци и пречат на нормалната конкуренция, а същността на процеса може да бъде сумирано в три ключови понятия – ефективни регулации, лоялна конкуренция и пълно отваряне.

Лиу Джъбяо, директор на Факултета по индустриална икономика „Чандзян“ към Нанкинския университет, посочва, че ефективният и стандартизиран единен национален пазар предполага общи политики, правила и координирано функциониране. Този пазар може ефективно да преразпределя ресурси, така че да максимизира социалното благосъстояние. Лоялната конкуренция предполага немонополни и справедливи търговски практики, премахване на всички изкуствени и административни бариери за достъп и ограничаване на пазарните субекти. Откритостта в същото време означава прилагането на реципрочни мерки с чужди държави в осигуряването и гарантирането дейността на компаниите, както и търговски и ресурсни потоци с минимални препятствия.

Според Лиу Джъбяо, създаването на единен национален пазар не означава решаването на всички въпроси да опира до правителството, което би било връщане към нова планова икономика. Най-важното и основно разбиране е, че държавата трябва да координира разпределението на ресурсите въз основа на пазарните принципи и механизми.

Защо е нужно да се ускори изграждането на единен национален пазар?

В днешния свят най-оскъдният ресурс е пазарът. Китай има население от 1,4 милиарда души, от които над 400 милиона са със средни доходи, и това създава уникални предимства, но пазарът в страната бива определян все още като „голям, но не силен“ и показва също така редица недостатъци.

Сред най-видимите проблеми, възпрепятстващи изграждането на единен национален пазар са съществуващата сегментация и местни мерки за защита, неоптималното разпределение на фактори и ресурси, нееднакви правила за качеството на стоки и услуги, стандарти и процедури за контрол. Не се реализира в пълнота и ролята на технологичните иновации и модернизацията на промишлеността.

Гуо Лийен от Китайският институт по макроикономика, каза, че изграждането на единен национален пазар е благоприятно за привличането на висококачествени производствени фактори и ресурси от чужбина, което би ускорило и тяхното сближаване с Китай. По-добрата свързаност между вътрешния и международния пазар и насърчаване интегрирането на правилата и стандартите им благоприятства привличането на външни ресурси от среден до висок клас като вътрешният пазар изпълнява ролята на „ядро“ и давайки нови предимства на Китай за участие в международната конкуренция и сътрудничество.

Каква е следващата стъпка за предотвратяване на монополно поведение след мерките, предприети през изминалите две години?

Според становището на правителството и ЦК на ККП, необходимо е да се разбие монополът върху данните от страна на няколко големи компании и се предотврати използването на данни, алгоритми и технически средства за изключване и ограничаване на конкуренцията. В допълнение, нужно е засилване на регулаторните мерки по отношение на нелоялната конкуренция в нови бизнес области като интернет платформи, споделена икономика.

Джу Къли, основател на Националния институт за изследвания на новата икономика и главен изследовател на New Economy Think-Tank, смята, че от една страна е необходимо да се засили регулирането на монопола и нелоялната конкуренция в новите бизнес форми и модели като интернет платформите, а от друга тези платформи да бъдат използвани така, че да се премахнат регионалните различия, пазарната сегментация и се насърчи изграждането на единен национален пазар.

Според Джу Къли, че местните власти поставят твърде голям акцент върху БВП и местното данъчно облагане, а тенденцията към местен протекционизъм остава сериозна. Всеки регион често има свои собствени компании и марки, които поддържа, и които поставят неявни бариери пред конкуренцията, което затруднява навлизането на други компании и продукти. Тези проблеми не са били толкова очевидни, когато икономиката се развиваше бързо, но сега, бидейки изправена пред натиск от спад, се вижда неотложността от формирането на единен пазар.

Лиу Джъбяо посочва, че местната защита и сегментирането на пазара са средства са резултат от прякото участие на властите по места в пазарната конкуренция и преследването на печалби по време на икономическия преход. За да се решат тези проблеми, които сериозно влияят върху ефективността на разпределението на ресурсите, при предстоящата реформа е нужно не да се даде пълна свобода на икономическите функции на местните власти, а най-напред да се започне с дефиниране и реформиране на функционалната структура на местното самоуправление по подходящ начин и се намали пряката намеса в микропазара.