Правителството очаква по-нисък ръст тази година, но е уверено в устойчивостта на икономиката

Тази събота бе открита петата сесия на Общокитайското събрания на народните представители (ОСНП), пред която премиерът Ли Къцян обяви, че страната ще се стреми тази година към 5,5-процентен икономически растеж – най-ниският прогнозен след началото на реформите и отварянето преди повече от 30 години. Според самия премиер и анализатори обаче, целта е обективна, предвид наличието на „много повече рискове и предизвикателства“ и отразява доверие в устойчивостта на втората най-голяма икономика.

„Трябва да бъдем по-внимателни към потенциалните трудности, да не се притесняваме от проблемите и предизвикателствата, да положим всички усилия, за да постигнем удовлетворително представяне и да направим всичко възможно да оправдаем очакванията на хората“, каза Ли пред депутатите, добавяйки, че „Китай винаги е напредвал в развитието си, когато се е изправял пред предизвикателствата“. „Ние, китайският народ, имаме смелостта, визията и силата да преодолеем всяко препятствие или трудност“, посочи той.

Въпросът за икономическия ръст е обяснимо централен във фокуса на сесията на ОСНП, а наблюдатели акцентира, че макар тя да е доста под миналогодишните 8,1 процента, все пак вероятно ще изпревари растежа в много други големи икономики и ще играе ключова роля в глобалното възстановяване на фона на продължаващата пандемия, войната в Украйна и нарастващия вътрешен натиск.

БВП на Китай достигна 114,4 трилиона юана (18,11 трилиона долара) през 2021 г. и 5,5% увеличение на тази база тази година се равнява на ръст от 7,4% преди 5 години или 10,5% ръст преди 10 години, обясни Сян Дун, заместник-директор на Центъра за изследвания към Държавния съвет, на пресконференция в събота следобед след представянето на доклада за работата на правителството. Това – по думите му – предполага също икономическо увеличение от близо 9 трилиона юана, равностойно на годишния размер на увеличението на 11-та или 12-та икономики. Според Сян Дун, постигането на целта за растеж от 5,5 процента в никакъв случай не е лесна работа и той ще дойде трудно.

Други коментатори отбелязват, че целта показва, че Пекин е напълно наясно с трудностите, пред които е изправена китайската икономика. „Тази година страната ни ще се сблъска с много повече рискове и предизвикателства и ние трябва да продължим да работим за тяхното преодоляване“, бе посочено и от самия премиер.

„Стабилността – ключова дума в тазгодишния доклад, бе спомената 76 пъти и всички провинции и правителствени ведомства трябва да поемат отговорност за стабилизирането на икономиката и да предприемат проактивни мерки в нейна подкрепа“, каза още Сян Дун, който е и член на екипа, работил по съставянето на документа.

Цел за растеж от 5,5 процента отчита изцяло макроикономическите операции и дългосрочните цели за развитие, се казва в коментар на Института за инвестиционни изследвания „Джъсин“, описвайки я като „разумна и показателна за плановете на правителството за връщане на икономиката по пътя ѝ отпреди COVID-19 за по-бавен, но устойчив растеж.

Погледнато в перспектива годишният темп на растеж беше определен на 6-6,5 процента за 2019 г., тъй като икономиката преследваше по-висококачествено развитие. Нарастването от 8,1 процента през 2021 г. се счита за основано на ниската изходна база заради епидемията от 2020 г., когато промишлената активност спадна значително.

„Китай има огромен икономически размер и много политически инструменти за корекции. Правителствените мерки са ефективни и гъвкави. Дори и да има сътресения, можем да поддържаме независима макроикономическа политика“, смята Ю Юндин, бивш президент на Китайското дружество за световна икономика и директор на Института за световна икономика и политика към Китайската академия на социални науки.

Докладът за работата на правителството също така поставя редица цели за икономическо и социално развитие за 2022 г., включително създаване на повече от 11 милиона нови работни места в градовете, запазване на растежа на преките чуждестранни инвестиции на около 3 процента, както и съотношение на дефицита към БВП от около 2,8 процента за 2022 г., което представлява спад от 3,2 процента миналата година.